Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Слушай, Надин! Отваряй шибаната врата и ме пускай! Не усещаш ли, че прекали?
Отвътре се дочуха стъпки, после се отвори процепът за писма, който е на нивото на кръста ми. През него долетя гласът на Надин:
— Ако искаш да ми говориш, можеш да го сториш оттук.
Имах ли друг избор? Наведох се и…
ШЛЯП!
— Майка му дейба! — изкрещях и забърсах очи с долния край на бялата си тениска „Ралф Лорен“. — Каква беше тая вряла вода, Надин! Какво ти стана? Насмалко да ме попариш!
А надменната Графиня:
— Да те попаря ли? Нищо не е това в сравнение с онова, което тепърва те очаква! С кой шибан акъл седна да увещаваш майка ми да прави това? Ти какво мислиш — че не усетих как я манипулираше ли? Естествено, че ще ти предложи да го направи, след като толкова много си сторил за нея. Ти само й обясни колко проста била работата, малко манипулативно копеленце. С шибаните ти търговски тактики, джедайски психономера или каквото им викаш там! Ти си едно истински малко отвратително същество!
Но от всичко, което ме нарече, най ме заболя от думичката „малко“.
— Ти внимавай само кого наричаш „малък“, щото такъв ще ти изтряскам…
— Само опитай, ако смееш! Само ръка да вдигнеш насреща ми, ще ти отрежа топките, докато спиш и ще ти ги натикам в устата!
Боже мой! Как може едно толкова красиво лице да плюе толкова много отрова — и то по собствения си съпруг! Цяла вечер се беше държала като ангелче, да не говорим, че през пет минути ме мляскаше! Но след като Патриша вдигна тоста си, погледнах към нея и Сюзан и смахнатите им сламени капели от някакъв друг ъгъл и ми напомниха за двете сестри Пиджън от филма „Необичайната двойка“. И си рекох: кой здравомислещ митничар би спрял сестрите Пиджън? При това и двете бяха с британски паспорти, което правеше идеята ми още по-осъществима. Та тогава зададох въпроса си, да просондирам дали някоя от двете би се съгласила да попренесе малко мои парици.
Гласът на жена ми, през процепа:
— Наведи се тук долу и ме погледни в очите и ми обещай, че няма да й дадеш да го направи.
— Да се наведа пак ли? Да-да — рекох подигравателно. — Да те погледна в очите ли? Защо? За да плиснеш още вряла вода в лицето ми ли? Ти за какво ме мислиш, за някакъв глупак ли?
Графинята с бездушен глас:
— Няма повече да те плискам с вода. Кълна се в очите на Чандлър.
Аз обаче не отстъпвах.
— Разбираш ли, целият проблем е в това, че майка ми и леля Патриша гледат на цялата работа като на една шибана занимавка. И двете мразят властите и смятат, че каузата си заслужава. А щом веднъж майка ми си го е навила на пръста, няма да млъкне, докато не я оставиш да го направи. Много добре я знаеш. За нея да мине през митницата с толкова много пари и да не я хванат не е нищо повече от едно страхотно приключение.
— Няма да й дам, Над. И изобщо не трябваше да подхващам темата. Просто попрекалих с виното. Утре ще разговарям с нея.
— Лошото е, че не беше пил чак толкова много вино. Ти и когато си трезвен, си един малък дявол. И не знам защо толкова много те обичам. Аз всъщност съм лудата, а не ти! Наистина съм за психиатър! Ами как не — да ти дам да платиш двайсет хиляди за една вечеря! Кой харчи двайсет хиляди на вечеря, освен ако е сватба или нещо такова? Никой, поне от хората, които аз познавам! Ама на теб какво ти пука? Нали имаш три милиона в килера! Ама и това не е никак нормално, майка му стара! Можеш да си мислиш каквото си искаш, Джордан, но на мен всичко това не ми е необходимо. Просто жадувам за един тих, спокоен живот, далеч от „Стратън“ и от цялата тази лудница. И ми се ще да се преместим, преди да се е случило нещо ужасно. — Направи пауза. — Но ти никога няма да се съгласиш. Ти си пристрастен към цялата тази власт… и към всички онези идиоти, които те наричат Краля и Вълка! Какъв ти Вълк, Боже мили! Ебаси и ташака! — Презрението й направо лъхаше през процепа. — Моят мъж — Вълка от Уолстрийт! По-смешно нещо от това не може да има. Но ти не го съзнаваш. Ти се интересуваш единствено от себе си. Малко егоистично копеленце — това си ти!
— Престани да ми викаш „малък“, за Бога! Какво ти става?
— О, ние сме толкова чувствителни! — рече тя подигравателно. — Едно нещо запомни от мен, господин Чувствителен: тази нощ ще спиш в гостната! И утре! Ако имаш късмет, може и да ти се случи да правиш секс с мен догодина! Но и тези шансове са нищожни! — Малко след това я чух да отключва вратата… след което токчетата й се отдалечиха нагоре по стълбите.