Вълка от Уолстрийт

Но когато тръгнахме да вдигаме с кран хидроплана върху горната палуба, оказа се, че тя е прекалено малка. Та нали на нея вече имаше хеликоптер белджет, шест джетски кавасаки, два мотоциклета хонда, плексигласов трамплин за скокове и водна пързалка; нямаше как хеликоптерът да излети, или да кацне, без да се тресне в хидроплана. И понеже нещата вече бяха отишли толкова напред, не ми остана друг избор, освен да вкарам яхтата обратно в корабостроителницата, та срещу седемстотин хиляди долара да ми я доудължат.

Изтеглиха предната част още по-напред, а задната — още по-назад, и яхтата заприлича на петдесет и един метров ластик, опънат до скъсване.

— Слушай — рекох на Алън. — Тая яхта направо я обожавам. Адски се радвам, че я купих.

— Истинска красавица! — кимна Алън в знак на съгласие.

На кея ни чакаше капитан Марк с квадратния вид на ония роботчета, с които двамата с Алън си играехме като деца. Беше в бяла тениска с яка и бял яхтсменски къс панталон, на които се виждаше емблемата на „Надин“ — две златисти орлови пера, увити около тъмносиня главна буква N.

— Сума ти народ се изреди да те търси по телефона, шефе — рече капитан Марк. — Първо Дани, който май летеше по-високо и от хвърчило, после три пъти някаква мацка на име Каролайн с як френски акцент. Каза да й се обадиш моментално, щом се върнеш.

Сърцето ми направо щеше да изскочи от гърдите ми. Боже мой! Та нали тая сутрин точно Дани трябваше да се срещне с Тод и да му даде единия милион долара! Майка му стара! Хиляда мисли ми минаха изведнъж през мозъка. Какво ли е станало? Да не са хванали единия от тях? Да не би вече и двамата да са опандизени? Изключено, освен ако и двамата не са били предварително под наблюдение. Но от какъв зор да са ги наблюдавали? Или пък Дани се е явил надрусан, Тод го е проснал, а сега Каролайн ме търси да ми се извини. Глупости на квадрат! В такъв случай щеше да се обади самият Тод, нали така? Да му еба майката! Забравих да се обадя на Дани да не му се мярка надрусан!