Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Добре — рекох самоуверено. — Твоите родители несъмнено ще свършат работа, евентуално може би и Дайна. Но Рич има вид на дилър на дрога, така че мисля да не го ползваме.
Тод се спря, извърна се към мен и каза:
— От теб искам само едно нещо, приятелче: ако, не дай Боже, нещо им се случи, да покриеш съдебните разходи. Аз и така знам, че ще го сториш, ама, викам си, да ти го кажа отсега, че да не ми се налага после да повдигам въпроса. Сигурен съм обаче, че нищо няма да им се случи. Гарантирам ти.
Положих длан върху рамото му:
— Това се разбира от само себе си. Ако стане нещо, ще платя не само съдебните разходи; ако си мълчат и не ме издадат, всеки ще получи накрая и седемцифрена премия в брой. Аз обаче ти имам пълно доверие, Тод. Ще ти дам трите милиона да ги занесеш в града и съм сигурен, че до една седмица ще стигнат до Швейцария. Хората, на които се доверявам до такава степен, се броят на пръстите на едната ръка.
Тод кимна тържествено. А аз добавих:
— Между другото, Дани също ще ти даде един милион, но чак в средата на идната седмица. Ние с Надин тогава ще сме с яхтата в Ню Ингланд, така че свържи се с Дани и си уреди среща с него, окей?
Тод направи гримаса:
— Ще направя каквото искаш, но мразя да си имам работа с Дани. Той е безотговорно копеле. Прекалено много куалуди взима още от сутринта. И ако ми се яви надрусан с единия си милион, кълна се пред Бога, че ще му изтряскам един по физиономията. Това е сериозно нещо и не желая да си имам работа с човек, който не може две думи на кръст да каже.
— Напълно те разбирам — усмихнах му се. — И ще поговоря с него. Сега обаче ми е време да се прибирам. Лелята на Надин от Англия е тук и ще излезем заедно с майката на Надин на вечеря. Трябва да се подготвя.
— Няма проблем — кимна Тод. — Само не забравяй да кажеш на Дани да не ми дойде изтрещял в сряда, окей?
— Няма да забравя — кимнах и се засмях. — Обещавам ти.
Доволен от постигнатото, се обърнах към океана и огледах хоризонта. Небето имаше кобалтовосин цвят с тънка нишчица там, където се сливаше с водата. Поех дълбоко въздух…
И изключих всичко от съзнанието си.
Глава 19.
Най-невероятното муле
Вечеря в ресторант! В Уестхамптън! Или в Еврейхамптън, както го наричат всичките копелета-баспи живеещи малко по-нататък, в Саутхамптън. Всеизвестно бе, че баспите гледат презрително над дългите си, тънки носове на нас, уестхамптънци, сякаш току-що са ни подпечатали паспортите на пропускателния пункт на Елис Айлънд и сме все още облечени в дългите си черни еврейски палта и бомбета.
И въпреки всичко за мен Уестхамптън бе едно идеално място за морска вила. Градчето беше пълно с луди-млади хора, а което бе още по-важно — пълно бе със стратънци — мъжете стратънци духаха неприлични суми по посока на жените-стратънки, а в замяна на това жените-стратънки духаха на мъжете-стратънци — стратънският вариант на „танто за танто“.
Та през въпросната вечер седях на маса за четирима в ресторант „Стар Богс“, навръх дюните зад уестхамптънския плаж, а два куалуда се плацикаха из мозъчния ми център на удоволствията. За човек като мен това бе доста слаба доза, така че се владеех напълно. Гледката към Атлантика, на хвърлей камък от мен, бе страхотна. Всъщност океанът беше толкова наблизо, че чувах как вълните се разбиват по брега. А в осем и половина вечерта все още имаше достатъчно светлина, която да превърне небето във водовъртеж от пурпурно, розово и нощносиньо. А над самия океан висеше едно изключително огромно пълнолуние.
Такива божествени гледки доказват неоспоримо чудодейността на майката-природа, която силно контрастираше със самия ресторант — едно тотално шибано и скапано бунище. По сивата дървена тераса, плачеща за пребоядисване и рендосване, бяха разхвърляни бели метални сгъваеми маси. Ха си тръгнал бос по терасата, ха си стигнал до приемната на саутхамптънската болница — единственото заведение в Саутхамптън, в което приемаха евреи, и то с неохота. И за да подчертае гадостта на цялата обстановка, собственикът бе провесил от тънки сини жици стотина червени, оранжеви и пурпурни книжни фенери, оформящи паяжина над открития ресторант. Имах чувството, че някой — алкохолик, явно — е забравил да свали украсата от ланската Коледа. На всичко отгоре в стратегически точки бяха поставени и газови факли, от чието оранжево зарево мястото изглеждаше още по-тъжно.