Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Но нищо от изброеното дотук, с евентуалното изключение на факлите, не бе по вина на Стар — шкембелията-собственик на заведението. Стар беше първокласен майстор-готвач, а ценоразписът му бе от скромен по-скромен. Веднъж ми се наложи да доведа тук Лудия Макс, за да види с очите си защо сметките ми в „Стар Богс“ обикновено се въртяха около десетте хиляди долара. На него му беше трудно да възприеме подобна концепция, тъй като не знаеше за съществуването на специалния запас червено вино, който Стар пазеше лично за мен, една бутилка от който запас струваше средно по три хиляди долара.
През въпросната вечер Графинята и аз заедно с майка й Сюзан и прекрасната леля Патриша бяхме опаткали две бутилки „Шато Марго“ реколта 1985 година и виждахме вече дъното и на третата, макар още да не бяхме поръчали дори предястията. Но като се имаше предвид фактът, че Сюзан и леля Патриша бяха наполовина ирландки, склонността им към всякакъв алкохол не трябваше да учудва никого.
Дотук разговорът около масата вървеше съвсем безобидно, тъй като внимателно отбягвах темата за трансграничното пране на пари. Вече бях разказал на Надин какво ще правим с леля й Патриша, но й описах нещата така, че да създам впечатлението, че вършим нещо, което е напълно законно — премълчавайки подробностите от типа на тази, че нарушаваме хиляда и един закона, и поставяйки по-скоро ударението върху факта, че леля Патриша ще се сдобие със собствена кредит карта, която ще й позволи да прекара старините си в охолство. Та след няколко минути дъвчене на бузата и няколко изречени с половин глас заплахи Надин в крайна сметка кандиса.
В момента Сюзан ни разясняваше, че вирусът на СПИН всъщност бил заговор на американското правителство, от същия сой като скриването на истината за извънземните, дето кацнали в Росуел, и за покушението на Джон Кенеди. Мъчех се да я слушам с внимание, но ме разсейваха ужасните капели, с които двете с леля Патриша се бяха натруфили — по-големи от мексиканско сомбреро, с розови цветенца околовръст по перифериите. От километър си личеше, че не са жителки на Еврейхамптън. По-скоро имаха вид на новодошли от друга планета.
И докато тъща ми правеше правителството на пух и прах, апетитната Графиня започна да ме ръга под масата с токчето си, един вид: „Мама пак се отплесна!“ Извърнах се небрежно към нея и леко й смигнах. Още не можех да се начудя колко бързо се бе оправила след раждането на Чандлър. Ами че само преди шест седмици имаше вид на глътнала баскетболна топка! Сега беше във върхова форма — петдесет килограма и осемстотин грама стомана, готова да ме тресне и при най-малката провокация от моя страна.
Сграбчих ръката й и я положих върху масата, за да покажа, че говоря от името и на двама ни, и казах:
— Абсолютно съм съгласен с теб, Сюзан, що се отнася до ролята на медиите в разпространяването на всички тия лъжи. Лошото е, че не всички хора са толкова проницателни, колкото си ти. — И тъжно поклатих глава.
Патриша взе чашата си, отпи яка глътка вино и рече:
— Колко удобно мнение имаш за медиите само, особено като се има предвид, че ти си този, който гадните копелета не оставят на мира! Не съм ли права, скъпи?
Усмихнах се на Патриша и отвърнах:
— Тука вече си заслужава да вдигнем тост! — Вдигнах чаша и зачаках останалите да ме последват. След няколко секунди продължих: — Да пием за прекрасната леля Патриша, надарена с истински забележителната дарба да нарича конския задник конски задник!
— Чукнахме се и за по-малко от секунда гаврътнахме вино на стойност петстотин долара.
Надин се пресегна, погали ме по бузата и каза:
— Сладурче, много добре знаем, че само лъжи пишат по твой адрес. Не им обръщай внимание, миличко!
— Точно така — съгласи се Сюзан. — Разбира се, че са лъжи. Изкарват нещата така, сякаш си единственият, който върши нещо незаконно. А всичко всъщност почва още от ротшилдовци през осемнайсети век и от Джон П. Морган и наследниците му в началото на двайсети век. А фондовата борса е поредната марионетка на правителството. Ясно е как…
И Сюзан отново заби по любимата си тема. Вярно, беше леко чалната, ама кой пък не е? Иначе пипето й страшно сечеше. Четеше безспирно, да не говорим, че се беше справила страхотно със задачата да отгледа сама Надин и братчето й ЕйДжей (поне по отношение на Надин, имам предвид). А като се има предвид, че бившият й съпруг не й е оказал и грам подкрепа, нейното направо си беше подвиг. Сюзан бе красива жена, с дълга до раменете ягодоворуса коса и искрящи сини очи. Общо взето, биваше си я.