Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
В този момент на масата дойде Стар в бяло сако на майстор-готвач и с висока майсторска шапка.
— Добър вечер — рече с най-любезния си глас. — Честит празник на труда на всички!
Жена ми — амбициозната бъдеща политичка — мигновено скочи от стола си и го млясна по бузата. После започна да му представя роднините си. След няколко прекрасни минути празни приказки Стар се зае да ни описва специалитетите на вечерта, като започна от световноизвестните си меколюспести раци на тиган. Аз обаче само след една милисекунда изключих и се замислих за Тод, Каролайн и трите ми милиона. По кой идиотски начин можех да ги прекарам, без да ги хванат? Ами останалите ми пари? Нямаше ли да е по-добре да бях ползвал куриерската служба на Сорел? Но нали това ми се видя рисковано? Как така: срещаш непознат някъде на майната си и му даваш цял куп пари?
Погледнах към майката на Надин, която случайно в този миг гледаше към мен. Тя ми се усмихна най-топло, направо любящо, а аз, без да се поколебая, й отвърнах със същото. Много добре се отнасях със Сюзан. Може дори да се каже, че от деня, в който се влюбих в Надин, Сюзан никога от нищо не бе лишена. С Надин й купихме кола, наехме й красив дом на брега и й осигурихме по осем хиляди долара месечно пари за харчлък. В моите очи Сюзан бе на най-високо ниво. Винаги бе оказвала пълна подкрепа на брака ни и…
… изведнъж ме осени най-пъклената възможна мисъл. Хм-м-м… Жалко, че не можех да хвана Сюзан и Патриша да попренесат малко парички до Швейцария. Ами че кой щеше да се усъмни и на йота в тях — само като ги погледнеш с шантавите им капели! Кой митничар ще седне да ги спира? Шансът направо е нула! Няма начин! Бабички-контрабандистки? Щеше да е перфектното престъпление. И моментално съжалих, че дори съм си помислил подобно нещо. Боже мили! Та нали ако нещо стане със Сюзан, Надин направо ще ме разпъне на кръст! Току-виж ме зареже, че и вземе Чандлър със себе си. В никакъв случай! Не мога без тях! Изклю…
Надин изкрещя:
— Земя вика Джордан! Джордан, обади се!
Обърнах се и й хвърлих нищо незначеща усмивка.
— Ти нали риба-меч искаш, бебче?
Кимнах ентусиазирано и продължих да се усмихвам. А тя допълни най-самоуверено:
— Освен това иска и салата „Цезар“, без кротони. — Наведе се към мен и ми шляпна влажна целувка по бузата, после се облегна на стола си.
Стар ни благодари, направи комплимент на Надин и отиде да си гледа работата. Леля Патриша вдигна чаша и обяви:
— Желая да вдигна нов тост, ако обичате.
Всички вдигнахме чашите си. А тя с най-сериозен тон продължи:
— Вдигам тост за теб, Джордан. Ако не беше ти, нито една от нас нямаше да е тук тази вечер. Също благодарение на теб ще се местя в по-голям апартамент, по-близо до внучетата… — Хвърлих кос поглед към Графинята, да видя реакцията й. Тя вече дъвчеше отвътре бузата. Майка му стара! — … а той е толкова просторен, че всяко ще си има отделна спалня. Ти си страшно щедър човек, скъпи, и трябва да се гордееш с това. За твое здраве, скъпи!
И пак се чукнахме, после Надин се наклони към мен и положи една топла, чудна целувка на устните ми, което моментално изпрати два-три литра кръв към слабините ми.
Уау! Какъв прекрасен брак имах! И ставаше все по-здрав с всеки изминат ден! Надин, аз и Чандлър — истинско семейство! Какво друго му трябва на човек?
Два часа по-късно блъсках по собствената си врата като Фред Флинтстоун след като Дино динозавърчето го изхвърли.
— Нади-и-н! Чуваш ли? Отключи и ме пусни да вляза! Прости ми, моля те!
От другата страна на вратата гласът на жена ми, пълен с презрение:
— Ти ли искаш прошка? Малко шибано копеленце! Ако отворя вратата, направо ще ти смачкам физиономията!
Поех дълбоко въздух… и бавно го изпуснах. Ей Богу, адски мразех да ме нарича „малък“! Защо го правеше? Та аз никак не бях малък, мама му стара!
— Само се помайтапих, Надин! Моля те! Как така ще пращам майка ти да пренася пари до Швейцария! Отключи, моля те, и ме пусни!
Нищо. Никакъв отговор. Само стъпки. Мамичката й мръсна! За какво толкова е бясна? Та да не би аз да предложих майка й да носи два милиона до Швейцария! Тя самата го предложи! Е, може и аз да я бях навел на тази мисъл, но официално предложението си дойде от нея. Затова втвърдих тона: