Вълка от Уолстрийт

И тогава ми мина през ум, че Тод вероятно е разказал всичко това на Каролайн по телефона. А щом е още в ареста, значи е използвал телефона в… Мама му стара! Такава тъпотия не съм очаквал от Тод! Как може да използва телефон, който почти сто на сто се подслушва, и то за да звъни в собствения си дом?

— Кога за последно говори с Тод? — питам и се моля да има някакво друго обяснение.

— Не съм гоуворила с него. Адвокатът ми се обади. Тод му казал да донесе парите за гаранцията, после казал още тази вечер да заминавам за Швейцария, преди да се раздуе проблемът. Та съм запазила места за родителите му, за Дайна и за мен. Рич ще му е гарант, а аз ще му дам пари за гаранция.

Леле, майко, каква дивотия! Но поне Тод е проявил здрав разум и не е приказвал по телефона. А що се отнася до казаното на адвоката му, то това е поверителна информация. Но най-идиотското беше, че насред цялата лудница — докато киснеше в пандиза — Тод продължаваше да работи по изнасянето на парите ми в Швейцария. Чудех се дали да съм му благодарен за безрезервната преданост на каузата ми, или да ме е яд на безразсъдството му. Премислих всичко отново, та да го поставя в правилна перспектива. Явно полицаите са решили, че са попаднали на следата на някаква сделка с наркотици. Тод явно е продавал, понеже са го спипали с цяло куфарче пари, а неизвестният в ролсройса е бил купувачът. Дали са успели да запишат номера на Дани? — запитах се. Но ако го имат, не трябваше ли вече и него да са задържали? На какво основание обаче? Нямаха и една пукната улика срещу него. Само някакво си куфарче, пълно с пари. Основният проблем е пистолетът, но и той е разрешим. При един добър адвокат, Тод ще може да се измъкне с условна присъда и евентуално яка глоба. Глобата ще я платя аз, или по-скоро Дани ще я плати — и край на цялата работа.

— Добре. Заминавай — рекох на секс бомбата. — Тод нали ти предаде подробностите? Знаеш при кого да отидеш?

— Да. Трябва да срещна Жан Жак Сорел. Имам му номера и знам улицата. В търговския район е.

— Добре, Каролайн. И се пази. Предай същото и на родителите на Тод и на Дайна. Освен това се обади на адвоката на Тод да му предаде, че си говорила с мен и че няма за какво да се притеснява. Да му каже, че ще се погрижа за всичко необходимо. И да подчертае думата всичко. Разбра ли ме, Каролайн?

— Разбирам, разбирам. Не се бой, Джордан. Тод те обича. И дума няма да каже, никога. Обещавам ти го с цялото си сърце. Ще се самоубие, ама няма да ти навреди.

Тези думи предизвикаха у мен вътрешна усмивка, нищо че, доколкото познавах Тод, той не бе способен да обича никого на този свят, а най-малко — себе си. Но самият му характер, характерът на евреин-мафиот, ме караше да мисля, че надали ще ме издаде, освен ако не го заплашат с куп години зад решетките.

Та след като намерих отговор на всичките си въпроси, пожелах на секс бомбата приятно пътуване и затворих телефона. На връщане към яхтата ми възникна един-единствен въпрос: дали да се обадя на Дани, за да му съобщя лошата вест, или не? Май щеше да е по-добре да изчакам, докато се оправи от надрусването. Пък и след първоначалния прилив на паника вестта комай не беше чак толкова лоша. Е, и добра не беше, но по-скоро не представляваше нищо повече от едно неочаквано усложнение.