Вълка от Уолстрийт

Така че нямах друг избор, освен да търся частни капитали. Но това нямаше да е никак лесно. Колкото страхотна да бе „Стратън“ в намирането на капиталовложения чрез продажба на акции на публичните борси, толкова я нямаше, когато работата опреше до набирането на частни инвеститори. (Просто това си беше друг вид бизнес, за който „Стратън“ нямаше необходимите ресурси.) Да не говорим, че във всеки един момент въртях едновременно поне десетина-петнайсет сделки, които също се нуждаеха от известни суми частен капитал. Така че поначало бях доста изтънял. Преливането на три милиона в „Долар Тайм“ щеше съвсем да отслаби позициите ми по другите инвестиционни сделки.

Отговор обаче имаше: Правило S. Благодарение на него можех чрез сметките си на името на Патриша Мелър да закупя по частна линия дял в „Долар Тайм“ и само след четирийсет дни да го продам обратно в САЩ с огромна печалба. Далеч по-изгоден вариант в сравнение с това да купиш такъв дял в САЩ, после да чакаш цели две години по силата на Правило 144, преди да го продадеш.

Вече бях обсъдил сценария „Правило S“ с Роланд Франкс и той ме увери, че не му е проблем да създаде необходимите книжа за подобна непробиваема сделка. Стигнеха ли парите ми до Швейцария, оттам нататък всичко щеше да си дойде на мястото. Затова казах на Тод:

— Що пък да не наема частен самолет и с него да ги прекарам? Миналия път на влизане в Швейцария дори паспорта не ми подпечатаха. Не виждам защо и този път да не стане?

— В никакъв случай — поклати глава Тод. — Не ти позволявам да се излагаш на толкова сериозен риск. Като знам колко много си направил за мен и моето семейство, по-скоро си мисля дали да не хвана майка ми и баща ми също да пренесат част от парите. И двамата са на седемдесет и кусур, та няма начин митничарите да се усъмнят в тях. И на излизане, и на влизане няма да имат никакъв проблем. Че и Рич и Дайна43 мога да включа. Това прави петима души по триста хиляди. На два курса всичко ще пренесат. После изчакваме някоя и друга седмица и пак повтаряме номера. — Замълча за миг, после добави: — Честно казано, и аз бих се включил, но имам чувството, че съм в някакъв списък на лица под наблюдение заради наркотиците. И двамата ми родители обаче са чисти, както и Рич и Дайна.

Повървяхме известно време, без да говорим, докато обмислях нещата. И наистина — родителите на Тод щяха да са идеални мулета. Кой щеше да се занимава със старци като тях? Но с Рич и Дайна нещата съвсем не стояха така. И двамата имаха вид на хипита, особено Рич — с коса до гъза и с физиономията на хероинов инвалид. И Дайна мязаше на наркоманка, но можеше все пак да мине пред митничарите и за стара кранта, тръгнала да си прави пластична операция.