Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Трябва да погледна нещо — каза Ричард. — Кажи на другите гости, че имаме причина да вярваме, че кралицата е била убита от животни — най-вероятно кучета или вълци. Кажи им да си заключват вратите. Освен това трябва да разположите хора отвън, за да следят за всичко подозрително. Ако видите нещо на четири крака, което тича необезпокоявано, убийте го и прегледайте съдържанието на стомаха му.
Когато генералът удари с юмрук сърцето си, Ричард се отдалечи с бърза крачка. Изненадани, Калан и останалите бързо го последваха, докато тичаше по коридора. Като го виждаха да приближава, войниците се отстраняваха от пътя му.
Когато стигнаха до хората, на които не позволяваха да минават напред, стражите се постараха да направят път на Ричард и останалите, за да преминат безпрепятствено.
Гости се протягаха да го стиснат за ръкава, искаха да узнаят какво се е случило и дали са в опасност. Ричард им обясняваше, че опасност има и войниците ще се погрижат, но не забавяше крачка, за да им каже повече или да обсъдят положението.
След като най-сетне се отдалечиха от крилото за гости, минаха през врати, които бяха под постоянна охрана и попаднаха в частните покои на Двореца — там, където не се допускаха външни лица. Беше облекчение да бъде далеч от хора, да бъде далеч от техните въпроси, от обвинението в погледа им. Малката групичка мина напряко през стаи, осветени от мъждиви лампи, през малки библиотеки, където единствената светлина идваше от отворени врати в двата края или от скромен огън, запален в камина.
— Къде отиваме? — попита Калан, докато крачеше до Ричард, щом се озоваха в по-широк коридор.
— В последната спалня, където спахме.
Калан се замисли за момент, заслушана в стъпките им, огласящи празните пространства.
— Имаш предвид онази стая, където… видяхме нещо?
— Да.
Не след дълго стигнаха до познат коридор. Стените бяха с ламперия и на определени разстояния имаше постаменти с кристални вази, в които бяха потопени лалета. По средата на коридора се намираше стаята, която Калан им намери — последната, в която спаха, преди да се преместят в Градината на живота, малко след като онази жена, която се опита да убие Калан, предрече, че Майката Изповедник ще бъде похитена от същото създание, което беше изяло децата й. Тъмни твари — така бе казала жената. „Тъмни твари, черни сили, които те повалят. Няма да успееш да им се измъкнеш.“
Щом стигнаха пред вратата на спалнята, Ричард обърна с крак част от килима. Там, скрит отдолу, изстърган в полирания мраморен под, имаше друг символ. На Калан й приличаше на последния, онзи, който бе пропит с кръвта на Катрин и нероденото й дете.
— Тук пише същото — каза Ричард, загледан в древните очертания, издълбани на пода: „Наблюдавай ги“.
— Тук за последно усетихме някой да ни наблюдава — обади се Калан. — Дали Катрин е усетила същото?
— Бих искал да знам кой го е оставил тук и как така никой не е забелязал.
Четиридесет и осма глава
РИЧАРД БЕШЕ САМ, стиснал длани зад гърба си, вторачен в машината, опитваше се да разбере какво става. Бе лежал дълго до Калан в Градината на живота, притискайки я към себе си, докато сълзите й стихнат, докато напрежението напусне тялото й и дишането й се успокои. Когато тя най-сетне се отпусна и потъна в неспокоен сън, той слезе сам долу, в стаята, където бе заровена забравената от хилядолетия машина.
Продължаваше да е в неведение по въпроса кой и защо е създал това нещо. Може би целта наистина е била да прави пророчества. Кралят я бе нарекъл машина за знамения.
Колкото и немислимо да му се виждаше, бе някак просто. В крайна сметка книгата наричаше машината Регула, а това означаваше много повече.
Но книгата „Регула“ долу, в библиотеката, бе просто превод на символи на езика на Сътворението, който машината използваше, за да предава предсказанията си. Книгата само им помагаше да разберат знаменията, които машината Регула е избълвала. Тя не обясняваше защо машината се нарича Регула. „Регула“ означаваше да регулираш чрез суверенна власт. Какво общо имаше това със знаменията, Ричард не би могъл дори да гадае.
Предположи, че по някакъв начин посредством пророчества машината всъщност контролира какво се случва. Или друг контролира и прави така, че посланията да приличат на пророчества, излезли от машината. Освен това му се струваше, че пророчествата, пуснати от машината, не са достатъчни. Същите тези пророчества излизаха наяве и чрез различни хора в Двореца, сякаш за да се гарантира, че посланието няма да остане в тайна.