Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Мъжете се отдалечиха за втори опит и пак връхлетяха върху вратата, разхвърчаха се трески. При удара таранът остави кръгъл отпечатък върху плоскостта, чу се пукот от разцепване на дърво, но вратата пак остана непокътната. И третият опит не даде по-добър резултат.
Калан си помисли, че би било по-добре да пробват с магия.
— Ничи, Натан, някой от вас не би ли могъл да направи нещо?
Ричард не беше в настроение да ги чака.
— Отдръпнете се! — изкрещя той нетърпеливо и когато всички отстъпиха, той се засили, за да опита лично.
Още докато се отстраняваха, без да губи нито миг, Ричард стисна меча си в двете ръце и го вдигна над главата си. Острието изсвистя оглушително, докато разсичаше въздуха и се извиваше на арка към вратата. Мечът на истината бе направен преди хиляди години и притежаваше огромна мощ. Нямаше нещо, което да не може да бъде посечено, когато мечът е в ръцете на Търсача; с едно-единствено изключение — онези, за които Търсачът знаеше, че са невинни.
Мечът на истината разсече масивната врата с неистов трясък. Заострени парчета дърво литнаха през коридора, рикоширайки по стените. Хората по-наблизо приклекнаха и покриха лицата си с ръка. Броени секунди по-късно последва втори съкрушителен удар, от който треските се посяха по целия под и плиснаха по килимите. Калан видя, че тежкото резе, придържащо вратата от вътрешната й страна, бе разсечено от меча.
Ричард нанесе мощен ритник в средата на двете разклатени крила. И двете изхвърчаха от пантите си и паднаха на пода.
Щом масивната порта се разби в пода, във въздуха се вдигнаха облаци прах и отломки, а Ричард се гмурна в тъмната стая.
Четиридесет и шеста глава
КАЛАН ПОНЕЧИ ДА ПОСЛЕДВА РИЧАРД в стаята, но Кара, стиснала Агиела си в ръка и готова да брани Господаря Рал, се спусна и я изпревари. Преди Калан да успее да тръгне, Ничи се плъзна пред нея и се втурна вътре редом с Кара, и двете жени притеснени за Ричард и готови да скочат стремглаво в неприятностите. Калан, не по-малко притеснена, успя да изпревари поне Бенджамин и ги последва в тъмното.
Обезумелият крал Филип се опита да тръгне с тях, но войниците го задържаха. Бенджамин го подкани да остави Господаря Рал и свитата му да разберат какво става.
Вътре всички спряха. В стаята беше тихо като в гроб. Калан притаи дъх, за да не вдишва вонята на кръв. Хвърли поглед през рамо и различи силуета на Бенджамин, очертан на прага — генералът стоеше в готовност да пусне вътре подкрепление. В другия край на стаята, от двете страни на двойна врата, се поклащаха пердета, подухвани от лек бриз — същински призраци на лунната светлина.
— Нищо не се вижда — прошепна Кара.
Ничи запали пламъче, което затрептя във въздуха над дланта й. Тя бързо намери стойка с няколко свещи, забодени на нея, и изпрати пламъка, за да ги запали.
Щом стана малко по-светло, Калан най-сетне различи неясни силуети, очертани от лунната светлина, която нахлуваше през отворените врати в другия край на стаята.
— Добри духове… — пророни тя в смразяващата тишина.
Ничи взе две-три лампи, които видя да се валят сред отломките на пода, запали ги и ги остави на масата, която все още се крепеше на краката си.
На светлината на лампите най-сетне успяха да видят истинския мащаб на погрома. Навсякъде прекатурени мебели. Разхвърляни възглавници. Кожените столове бяха раздрани или от нокти, или от зъби — Калан не можеше да каже със сигурност.
Една кушетка наблизо бе боядисана в червено от кръв. Кръв имаше и по стените, на ивици, сякаш разплискана в пристъпи на неконтролируема ярост. Като цяло бе в количества, които всяваха ужас.
В краката си видяха кралица Катрин, просната ничком. Част от скалпа й липсваше. Голият й череп бе надран от остри зъби, които се врязваха и в горната половина на лицето й. Челюстта й бе разкъсана. Очите й, в които все още личеше парализиращ ужас, се взираха невиждащо в тавана.
Цялата бе подгизнала от кръв — дотолкова, че бе трудно да се прецени какъв цвят е била роклята й.
Коремът на Катрин беше разпран. Двете половини на тялото й едва се крепяха една за друга. Мускулът на левия й крак, оголен от костта, се бе разплул край трупа. По дължината на костта се виждаха дълбоки дири, вероятно от същите зъби.
Целият под беше осеян с вътрешности. Сякаш с тялото й бяха пирували глутница вълци, чиито зъби я бяха разкъсвали и разпорвали. Останките почти с нищо не наподобяваха човек.