Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Коленете на Калан омекнаха. От ума не й излизаше мисълта за жената, която бе убила децата си — онази, която Калан докосна с изповедническата си сила. Онази жена точно това бе предрекла, че ще се случи на Калан.
И тогава, сред органите и червата, Калан забеляза пъпна връв, която се извиваше като змия към пода.
В долния й край се виждаха кървавите, розови останки от нероденото дете на Катрин. Малките пръстчета на крачетата му изглеждаха съвършени. Горната половина на тялото му липсваше.
По останките Калан видя, че е било момче.
Принц.
С яростен вик крал Филип най-сетне проби обръча от войници, които не искаха да прилагат прекалено много сила, за да го задържат. Той влетя в стаята. Щом стигна до жена си, застина на място.
После изпищя — вледеняващ вик, какъвто можеше да се роди единствено пред ужасяваща гледка; вик, от който самите добри духове биха заридали.
Ричард прегърна мъжа през раменете и се опита да го отведе встрани.
Крал Филип се дръпна и насочи яростта си към Ричард.
— Ти си виновен!
Натан повдигна предупредително ръка.
— Няма такова нещо.
Кралят не му обърна внимание. Вдигна меча си и насочи острието към лицето на Ричард.
— Можеше да предотвратиш това!
Ричард, който продължаваше да стиска своя меч, а яростта все още танцуваше в очите му, бавно вдигна оръжието и с него отклони острието на краля от лицето си.
— Мога само да си представя как се чувстваш — рече толкова спокойно, колкото му позволяваше бушуващият в ръцете му меч, благодарение на който яростта продължаваше да пулсира във вените му. Насилствената смърт, която виждаше в краката си, само допълнително подхранваше тази ярост. — Разбираемо е да изпитваш гняв и болка.
— Ти пък откъде знаеш? — извика кралят. — Теб не те е грижа за хората ти, иначе би ни помогнал да използваме пророчеството за свое добро!
— Пророчеството не би предотвратило това — увери го Ричард.
— Изпрати тримата принцове да си вървят заради пророчеството! Знаел си! Можеше да предотвратиш това! Искал си да се случи!
Ничи не откъсваше поглед от краля. Една грешна стъпка и силата й щеше да се стовари върху него, преди онзи да разбере откъде му е дошло. Калан беше сигурна, че човекът изобщо не си дава сметка под каква смъртна опасност се намира — от Ничи, от Ричард, от Натан и не по-малко от самата Калан.
— Не знаеш какво говориш — предупреди го Ничи. — Търсиш виновни не където трябва.
Онзи обърна меча си към нея.
— Знам прекрасно какво говоря! Току-що ми казаха за пророчество, според което тук, в Двореца, един принц ще бъде разкъсан от остри зъби по пълнолуние. Ако Господарят Рал ни бе предупредил за това пророчество, можехме да предотвратим случилото се!
— А ако не се бе впуснал в преследване на пророчеството — намеси се Калан с убийствен глас, — можеше да си тук и да избавиш жена си и неродения си син от тази съдба. Те попаднаха под зъбите, защото ти се занимаваше с вятърничави слухове, вместо да си до тях и да ги пазиш. А сега се опитваш да прехвърлиш собствената си вина върху други.
Ричард нежно протегна ръка и докосна Калан, сякаш за да й каже да остави човека на мира. Разбира се, че беше права, но в този момент нямаше смисъл да обясняват каквото и да било.
Кралят изобщо не осъзна, че Ричард е изпълнен със съчувствие към него. Насочи острието на меча си към лицето му. Ричард не отмести поглед, но и не вдигна ръка да отклони оръжието. Каквото и да си мислеше кралят, Калан знаеше, че няма да се окаже достатъчно бърз. Стига Ричард да поискаше, острието на меча му можеше да се движи със скоростта на светкавица и да удря със същата мощ.
— Не успя да опазиш хората си — изръмжа кралят.
— Той прави всичко възможно да пази всички — прекъсна го Калан, готова да се пресегне и да докосне краля със собствената си сила, ако се наложи.
Гневният му поглед се насочи към нея.
— Нима? Тогава защо не ни каза, че е намерил машината за знамения?
Ричард примигна.
— Моля?
Крал Филип посочи с меча си хората отвън.
— Всички знаем. Въпросът е защо държиш тази машина в тайна, както и предупрежденията, които тя прави — пророчества, които би могъл да направи единствен Създателят?
— Не знаем нищо за машината, камо ли дали може да ни помогне или да ни навреди — увери го Ричард. — Не можем да вярваме на думи, дошли от източник с неясен характер. Ето защо…
— На кого служиш, Господарю Рал? На живота или на смъртта? Кажи — на кого?
Кара вдигна Агиела си и го насочи към лицето на краля.