Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 159
Перейти на страницу:

Смръщи чело и я придърпа към себе си. Върху метала, както и преди, бяха дамгосани символи, но поради някаква причина този път процесът не бе съпътстван с топлина. Нямаше представа защо. Ричард обърна лентичката, за да прочете написаното. Надвеси се по-близо до светлината на една от сферите и различи набор от елементи, образуващи една емблема, която представляваше израз на езика на Сътворението.

„Имах сънища.“

Ричард стоеше като истукан, вторачен в лентичката. Помисли си, че може би не е разчел добре. Завъртя лентичката, като се вгледа във всеки елемент от кръга, докато впрегна всичките си познания, за да е сигурен, че е разбрал правилно, после произнесе думите на глас.

„Имах сънища.“

Отстъпи крачка назад от машината.

Винаги досега бе правила някакво знамение, някакъв вид пророчество. Това тук не му се връзваше, не му звучеше като пророчество.

Звучеше така, сякаш машината… казваше нещо за себе си.

Докато той продължаваше да се взира, „Регула“ спря да работи, механизмите забавиха ход, валовете притихнаха; после движението се поднови и набра скорост. Машината пое друга лентичка от купчината и я прекара през вътрешния механизъм, като взе да я поднася под концентрирания сноп светлина, за да инкрустира ново съобщение.

Щом падна в процепа, Ричард остана вторачен в нея дълго време, преди накрая да я вземе. И тази беше студена като предишната. Повдигна я на светлината, взирайки се в уникалната подредба на символите, образуващи двете емблеми, издълбани в метала.

Почти невярващ на очите си, прочете на глас:

„Защо имах сънища?“

Машината му задаваше въпрос. Ако наистина беше така, той нямаше идея как да й отговори.

Ричард си спомни, че е чувал това, което сега виждаше написано на езика на Сътворението върху двете лентички. Онова момче, Хенрик, което видя долу на пазара — то бе казало: „Имах сънища.“ Тогава Ричард и Калан не успяха да разберат защо го казва. Бяха си помислили, че са просто бълнувания на болен. И тогава малкият бе попитал: „Защо имах сънища?“

И сега машината задаваше съвсем същия въпрос.

Значи момчето не е бълнувало.

Машината е говорила чрез него.

Освен това момчето бе попитало дали небето все още е синьо. И защо всички са го изоставили. „Защо ме изоставиха?“, това бе точният му въпрос. Сам в студа и мрака. Бе казало, че се чувства самотен, толкова самотен. Машината питаше защо са я погребали жива. Момчето бе казало още: „Той ще ме намери, знам го.“ Ричард се запита дали това е пророчество… знамение. Или просто машината изразява своя страх?

Четиридесет и девета глава

КАКТО ПИЕШЕ ЖАДНО ВОДА ОТ ПОТОЧЕТО, Хенрик повдигна глава, за да напрегне взор към мрака между дърветата. Чуваше хрътките да приближават. Разсичаха храсталаците, като се зъбеха шумно и надаваха вой. С опакото на юмрука си момчето изтри от бузите си бликналите от ужаса сълзи. Щяха да го настигнат, знаеше го. Нямаше да се откажат, докато не го пипнат. От онзи ден в Народния дворец, когато изникнаха пред палатката, душейки и ръмжейки, не се отделяха от него.

Единственият му шанс беше да продължи да тича.

Пъхна крак в стремето и закачи китка на рога на седлото, за да си помогне при качването. Омота юздите около китките си, стисна ги в юмруците си и срита кобилата с пети, за да се впусне в галоп.

Надяваше се да открадне някой миг да хапне нещо повече от бисквита и парче сушено месо. Умираше от глад. Беше и жаден, но остана време само колкото да се просне по корем на брега и да глътне няколко бързи глътки от поточето, преди да се метне обратно на коня.

Отчаяно копнееше да хапне повече, да пийне повече.

Но нямаше време. Хрътките бяха твърде близо.

Налагаше се да продължава да тича, да пази преднината си. Стигнеха ли го, щяха да го разкъсат на парчета.

В началото нямаше представа накъде отива. Инстинктът го накара да напусне палатката на майка си и да бяга. Знаеше, че майка му иска да го защити, но нямаше да успее. Щеше да се остави хрътките да я разкъсат, а после щяха да стигнат до него.

Затова не му остана друг избор, освен да бяга с всички сили, докато, на ръба на силите си, не попадна на конете. Намери ги в неголямо заграждение, бяха няколко. Наоколо не се виждаше жива душа. Хенрик трябваше да се измъкне, затова грабна едно седло и поведе два коня. Извади голям късмет, че в самарите имаше малко храна — вероятно в противен случай досега да бе умрял от глад.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)