Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Не беше изключено, мислеше си, машината наистина да регулира — да контролира — това, което се случва, чрез последните си пророчества, та в този смисъл името „Регула“ бе подходящо, макар и предположението му да звучеше леко нагласено.
На Ричард му се виждаше много по-вероятно отговорът за това какво е истинското предназначение на машината да се крие в липсващата част на книгата — онази, която бе скрита в Храма на ветровете.
Написаното там, в онази част от книгата, сигурно беше важно или пък опасно, след като е скрито чак в Храма на ветровете.
На Ричард не му се нравеше идеята да навести отново онова място. Въобще не би било лесно и би създало повече проблеми, отколкото би разрешило.
Опита се да изтласка встрани тревожните мисли. Искаше да се върне в Градината на живота при Калан, да усети прегръдката й, да я чуе да му повтаря, че всичко ще се нареди… да го уверява, че вината не е негова. И сам знаеше, че не е, но това не му помагаше да се почувства по-добре. Нямаше как да върне събитията назад.
Трябваше да разбере какво се случва и да сложи край.
Знаеше, че гостите ще се разбунтуват не само заради убийството на кралица, пребиваваща на територията на Двореца му, ами и защото крал Филип обяви, че не признава Ричард за водач на Д’Харанската империя. Човекът го направи в състояние на силен афект, но въпреки това Ричард съзнаваше, че мнозина ще застанат на страната на крал Филип и ще го последват. Ричард не знаеше как би постъпил в такъв случай, но за момента си имаше други грижи.
Докато за краля и някои други беше удобно да обвиняват Ричард — а Ричард обвиняваше сам себе си, задето не бе свързал пророчеството с нероден принц, че не е разбрал какво се случва. Трябваше да разкрие загадката какво става и поради каква причина. В стаята на кралица Катрин се бе промъкнал някой или нещо и я бе убило.
Беше убеден, че зад това стои някой, че е нарочно. В края на краищата някой бе нарочил кралицата. Някой бе начертал символа пред стаята й. Някой я бе наблюдавал и когато се бе убедил, че е сама, я беше нападнал. Поне на него така му се струваше. Трябваше да признае, че колкото и свързан с престъплението да изглеждаше символът, убийството можеше и да не е свързано с него. Ричард не можеше да допусне да се съсредоточи върху една-единствена възможност.
Още по-необяснимо му беше как е било възможно някой да се е промъкнал в покоите на Господаря Рал, покрай всичките гардове, и после, незабелязан, е издялал същия символ на пода пред тяхната стая.
Колкото и да му се искаше да бъде с Калан, трябваше да обмисли нещата. Трябваше да остане сам със себе си.
Някак му се виждаше сигурно, че тази машина, която умееше да прави предсказания, лежи в основата на мрака, надвиснал над Двореца.
Ричард си спомни думите на болното момче на пазара, което ги бе одрало двамата с Калан. Тъмнината търси тъмнина.
Ричард вече не се съмняваше, че в двореца се е настанил мрак. И обгръщаше всички.
Протегна ръка и я отпусна върху машината.
— Какво си ти? — прошепна, изказвайки гласно въпросите си. — Защо правиш това?
Сякаш в отговор някъде от утробата на машината се надигна нисък тътен и чарковете се задвижиха. Но не както преди. Тогава задвижването бе съпътствано от светкавица, разтърсваща земята.
Този път всичко започна тихо, механизмите постепенно набираха скорост, задействаха се. Преди всичко бе ставало рязко, изведнъж, с откат. И на пълна скорост.
Този път бе другояче. Процесът се надигна постепенно, тишината плавно премина в боботене, което нарастваше към бъдещ механичен ад.
Ричард се надвеси да погледне през процепа на прозорчето. Видя, че светлината вътре постепенно става все по-ярка, сякаш бавно набиращите ход механизми разбуждаха машината. На тавана изплува същият символ, само че този път, вместо да грейне рязко и отведнъж, набра сила постепенно. Не след дълго обаче всички чаркове на машината работеха при пълен капацитет. Земята наоколо затрепери. Светлината, извираща от вътрешността, стана ослепителна. Символът на тавана започна да се върти и засия.
Под една купчина лентички от другата страна на машината се показа ключалка, монтирана върху въртящо се колело, и от купчината се подаде една лентичка. Празната метална ивица бе издърпана с клещи от дъното на купчината.
Докато тя се придвижваше из вътрешността на механизма, светлината долу се усили, стесни се и се стегна в насочен лъч, който прогори линии и символи отдолу на лентичката. Светлината инкрустираше опакото на лентичката, а през пробитите в метала дупки се процеди светлина. Докато минаваше над снопа светлина, лентичката измина същия път като тези преди нея, докато накрая се озова в процепа край прозорчето. Ричард облиза пръсти и взе лентичката от улея, където беше паднала. Метна я върху машината да изстине. Запримига от изненада, когато осъзна, че металът изобщо не е горещ. Опипа я, за да е сигурен. Беше хладен на допир.