Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Стъпваш по опасен терен. Изобщо нямаш представа какво говориш. Предлагам ти да си мериш приказките, за да не кажеш нещо, за което после ще съжаляваш жестоко.
Ричард внимателно натисна надолу ръката на Кара.
— Бих направил всичко, за да предотвратя това — каза той на краля.
— Всичко, освен да ни кажеш истината. — Погледът му се откъсна от Кара и намери Ричард. — Носи се слух, че те е страх да спиш в покоите си — вече знаем защо. Но така и не предупреди хората, които пребивават в Двореца ти. Не изпълни дълга си към нас!
Ричард на свой ред го изгледа гневно, но не каза нищо. Калан знаеше, че е безсмислено да се опитват да разговарят разумно с човек в такова емоционално състояние, който стои пред трупа на убитата си жена и нероденото им дете.
Крал Филип стисна зъби.
— Ти не си достоен да стоиш начело на Д’Харанската империя.
— Кълна ти се — отвърна Ричард, — ще открия този, който е сторил това, и ще се погрижа да си получи заслуженото.
— Да си получи заслуженото ли? Аз знам кой го е сторил. — Кралят изопна рамене. — Оттеглям кралството си от земите, които приеха твоето водачество. Вече не те признаваме за официален водач на Д’Харанската империя.
Погледна за миг останките от жена си на пода, после затвори очи, сякаш за да преглътне сълзите си или може би болезнения си вик, или пък желанието да извади пак меча си.
После се обърна и излезе с тежка стъпка.
Четиридесет и седма глава
СТИСНАЛ ЗДРАВО МЕЧА в едната си ръка, Ричард обви с другата раменете на Калан. Тя нежно отпусна длан върху гърба му, за да покаже, че оценява загрижеността му. Не бяха нужни думи, едва ли би имало подходящи за случая.
Без да каже нищо на другите, които го наблюдаваха, Ричард я изведе от стаята. Случаите, в които Калан бе ставала свидетел на насилствена смърт, бяха безчет и тя до известна степен беше свикнала, беше си изградила защитна черупка, за да не страда, но тази черупка постепенно бе омекнала след края на войната. При все това насилствената смърт не бе нещо ново за нея. Тази конкретна смърт обаче я разстрои повече от другите, прониза я в сърцето.
Вероятно защото Катрин беше бременна. Може би да види неродено дете, изтръгнато от утробата на майка му и зверски убито, й бе дошло в повече. Може би защото й напомняше за собственото й неродено дете, което бе загинало, защото Калан беше дивашки нападната, докато беше бременна. Тя сподави болезнения си вик и направи всичко възможно да сдържи сълзите си, макар да смяташе, че в отсъствието на съпруга й, който да се погрижи за останките й като последен акт на почит, Катрин заслужава поне сълзи.
Щом излезе от стаята, Ричард спря. Килимът, застилащ белия мраморен под, там, където кръвта бе протекла под него, се беше поразместил навярно от ботушите и от усилията на мъжете да разбият заключената врата.
Поради някаква причина Ричард стоеше като вкаменен и го гледаше.
Озадачена, Калан се вгледа по-отблизо, после и тя забеляза нещо, някакъв белег, скрит под тъмната дипла под килима.
С върха на меча си Ричард отметна килима.
Там, където подът бе скрит под него, зацапан с кръвта на Катрин, с кръвта на неродения принц, имаше символ, издълбан в полирания мрамор. Кръгъл символ. На Калан й заприлича на някоя от фигурите в книгата „Регула“.
— Знаеш ли какво гласи? — попита.
Ричард побледня.
— Гласи: „Наблюдавай ги“.
— „Наблюдавай ги“? — попита Ничи, загледана в символа. — Сигурен ли си?
Ричард кимна, после се обърна към Бенджамин.
— Генерале, моля те да се погрижиш подобаващо за кралицата. Преди да извикаш хора да изчистят стаята, огледай всяка треска, потърси следи от стъпки в кръвта и виж дали това е дело на човек или на звяр. Търси счупени зъби. При ожесточена атака животните могат да загубят зъб. Търси козина. Виж дали можеш да научиш нещо, което ще ни помогне да разберем какво се е случило тук. Искам да знам дали са били хора или зверове.
— Разбира се, Господарю Рал.
Ричард посочи с брадичка.
— Вратите в дъното на стаята са отворени към терасата. Това, което е влязло, каквото и да е било, несъмнено го е направило от там.
Генерал Мейферт погледна през разбитата врата.
— Стаята е достатъчно ниско, за да може да се е промъкнало нещо, но не съм чувал до платото да са стигали вълци. От време на време по някое куче — да, но не и вълци.
— Имало е нещо — обобщи Ричард. — Може да са били глутница кучета. Кучета, дори ако са опитомени, могат да убият човек, когато се съберат на глутница.
Генералът кимна и погледна назад към прага.
— Лично ще се погрижа стаята да бъде внимателно огледана. — Генералът кимна и погледна през прага.