Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Машина за знамения
Машина за знамения - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Машина за знамения

Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:

След края на изтощителната дългогодишна война, която запраща Ричард, Калан и съмишлениците им отвъд границите на възможното и постижимото, надеждата за покой и мирен живот е краткотрайна.
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 159
Перейти на страницу:

Докато се смъкна до долу, лицето му плувна в пот и се покри с мръсотия. На няколко пъти се обръща, за да види късокосместото кафяво куче, което обикновено се придвижваше сред първите от глутницата. Както черното, така и кафявото — двамата водачи — бяха с едро, силно телосложение и масивен врат. Щом го забелязаха и започнаха да ръмжат, между зъбите им започна да се събира пенеста слюнка.

Този мимолетен поглед бе всичко, от което се нуждаеше Хенрик, за да хукне по пътеката презглава, като се шмугваше чевръсто между скалисти издатъци. На места просто се оставяше да потъне в стръмната фуния от пръст и камъчета, защото беше по-бързо.

В крайна сметка убийствената пътека стана равна и взе да се вие между шубраци и пълзящи растения. Въздухът тежеше. Миришеше на гнилоч.

Под плътния балдахин от клони различи дебели, разгърнати стволове на дървета, които сякаш поддържаха цялата зеленина отгоре в меката блатиста почва. Тук-там по въздигнати могили растяха кедри, но дърветата с широките стволове бяха единствените, които обитаваха вонящите селения на блатистите низини. Възлестите им клони, протегнати недалеч над водата, бяха опаковани в мъх. На места мъхът се поклащаше във водата. Другаде от клоните висяха дълги лиани, чиито дебели въжета стигаха чак до долу и служеха за захващане на други, по-крехки увивни растения с виолетови цветчета. Доловили стъпките му, по околните растения пробягваха гущерчета. От клоните надзъртаха змии, езичетата им се стрелкаха скоростно напред-назад, а очите им го следваха. Под повърхността на водата лениво плуваха неясни създания, зад които оставаха кротки вълнички, плискащи се във влажната пътека.

Колкото по-надълбоко навлизаше в гористото блато, толкова по-гъста ставаше плетеницата от корени и бръшлян, напиращи от всички страни, докато накрая все едно вървеше в тесен тунел, врязан в зеленината.

Птици, които не се виждаха, надаваха пронизителни писъци, които отекваха над водата.

Хрътките отзад сякаш бяха изпаднали в ярост, нетърпеливи да догонят жертвата си.

Хенрик спря в тъмния горски тунел, като не можеше да прецени дали има сили да продължи.

Знаеше къде се намира. Непроходимата гъста растителност пред него, жилавите лиани — всичко това бележеше периферията на Кхарга. От майка си знаеше, че човек трябва да изпитва силно желание да отиде на това място, защото не всеки, дръзнал да опита, се завръщаше жив. Двамата с майка му бяха сред малцината късметлии, които бяха отишли и си бяха тръгнали от там, поради което сега му се виждаше още по-глупаво да подлага на изпитание късмета си.

Сърцето му биеше бясно, дишаше на пресекулки и се взираше в мрака пред себе си с облещени очи. Знаеше какво го очаква.

Очакваше го Джит, Бръшлянената дева сплетница.

Само едно нещо бе по-страшно от това да се изправи втори път пред Бръшлянената дева: перспективата да бъде разкъсан и изяден жив от глутницата преследващи го кучета.

Чуваше ги как приближават. Нямаше избор. Гмурна се напред.

Петдесета глава

СЛЕД СТРАХОВИТО ПРЕПУСКАНЕ ПО ПЪТЕКАТА, която на места представляваше тунел, врязан в гъстата растителност, пейзажът стана по-открит, видя се повече вода. Пътеката, която вървеше на няма и педя от мочурището, постепенно бе превзета от заплетени корени, пръчки, увивни растения и клони, които образуваха своеобразен китеник за вървене. Без него здравата почва на пътеката на места просто би се скрила под плавея на водната леща. Пътеката от клечки и бръшлян едва се подаваше над повърхността на тъмнокафявата вода.

Хенрик се притесняваше какво ли би станало, ако се подхлъзне и излезе извън пътеката от корени и клони. Беше го страх от това какво ли дебне невнимателния или небрежния пътник във водата.

Беше толкова изморен, толкова се страхуваше, че само едничкият страх го караше да върви напред. Де да можеше да се върне, да бъде на сигурно място при майка си. Но не можеше да спре, защото хрътките щяха да го разкъсат.

Макар на места китеникът от клечки и бръшлян да беше достатъчно широк, че да минат по него няколко души един до друг, през други участъци едва се промъкваше и сам човек. При теснините тук-там имаше хватки и дори парапети, направени от криви клони, привързани с тънки лиани към подпори, подаващи се от мочурището. Всичко скърцаше и се местеше под краката на момчето, сякаш под пътеката се бе спотаило чудовище, недоволно от това някой да му ходи по гърба.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)