Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан видя кралица Орнета да си проправя път към предните редици от зяпачи, събрани в коридора. Кралицата изглеждаше притеснена и объркана като всички останали.
Отвъд дворцовата охрана в широкия коридор се бяха струпали стотици гвардейци от личната охрана на Господаря Рал. Всички войници бяха със защитни униформи — кой с кожена туника, кой с ризница или лъскав метален нагръдник — в зависимост от частта, към която се числяха, и от задълженията, които носеха. Всички бяха тежковъоръжени, стиснали някакъв вид оръжие в ръка.
Отряди мъже с копия с наострени като бръснач върхове заотстъпваха към стената, за да могат Кара, Ричард, Калан, Натан и Ничи да минат. При нужда копиеносците можеха да образуват плътна, непробиваема стена от наострена стомана. Войниците с мечове също сториха път, но и те не изпускаха от поглед случващото се в района.
Калан се запита какво ли е събрало всичките тези хора на едно място.
Когато най-сетне прекосиха цялото море от цивилни и войници, стигнаха до относително открита част от коридор, където дори повечето войници нямаха достъп.
Пред двойната врата на един от апартаментите чакаха генерал Мейферт и шепа от най-близките му подчинени. Калан разпозна крилото, където бяха настанени най-висшестоящите гости в Двореца, но нямаше представа на кого е този апартамент.
Щом малката процесия спря пред вратата, Ричард огледа пода. Калан последва погледа му и видя изпод вратата да се стича кръв — яркочервено петно на фона на белия мрамор, — която постепенно се скриваше под килима.
Кара, стиснала Агиела си в ръка, се плъзна плътно до Ричард. Ничи застана до Калан, като така Майката Изповедник и Господарят Рал се озоваха притиснати между Морещица и магьосница. Накрая пристигна и Натан.
Ричард посочи вратата и се обърна към генерала:
— Какво става тук?
— Не знаем точно, Господарю Рал. Хората в съседния апартамент били събудени от вой, последван от смразяващи кръвта писъци.
Ричард извади меча си. Характерният металически звън огласи коридора.
— Знаете ли на кого е тази стая?
Генерал Мейферт кимна.
— На крал Филип.
— И защо са се събрали всичките тези хора? — В гласа на Ричард се усети страстта на магията на меча. — Защо не влязохте да видите какво става?
Генералът стисна зъби и челюстта му изпъкна.
— Направихме всичко по силите си, Господарю Рал. Но не успяхме да разбием вратата. Повечето от тези стаи са предвидени за важни гости, които искат да се чувстват в безопасност, затова вратите са подсилени здраво, заключени са с масивни резета.
Калан видя, че по вратите личат следи от усилията на войниците.
— След като се оказа толкова трудно да проникнем в апартамента, въпреки че се постарахме доста, преценихме, че вероятно е използвана магия — додаде генералът.
— Вероятно, но магията на това място отслабва, освен ако не е приложена от Рал — възрази Ричард. — Кой би могъл да заключи вратите с магия?
Калан видя как в очите му пробягват пламъчета от гнева на меча и разпозна усилията му да го овладее.
Тъй като генералът нямаше какво да отговори, Натан се обади:
— Ричард, дори човек с по-малко сила би бил способен да създаде достатъчно надеждно поле, за да затвори една врата. — Вдигна глава. — Не усещам нищо, но това не означава, че мястото не е защитено с магия.
Дочул глъчка някъде отзад, генералът се обърна.
— Няма значение, ще трябва да я отворим.
В коридора нахлу група войници, понесли огромен железен таран, от двете страни на който бяха поставени халки за захващане. Стенобойната машина бе достатъчно тежка, за да принуди осем едри мъжаги да плувнат в пот, докато я носят.
В този момент крал Филип с меч в ръка проби обръча от войници, които задържаха зяпачите настрани, и си проправи път напред. Когато генерал Мейферт направи знак да го пуснат, кралят застана до Ричард и Калан.
— Това е моята стая. Какво става! — попита той.
— Още не знаем — призна генералът.
Крал Филип видя кръвта, процеждаща се под вратата. Заблъска бясно по дръжките на вратата, за да отвори.
— Жена ми е вътре! — Блъсна с рамо и продължи отново и отново, но масивната врата не помръдна.
Ричард сграбчи мъжа за дрехата и го дръпна.
— Нека оставим войниците да опитат. Донесоха таран, с който да разбият вратата.
Като се лашкаше между гняв и паника, крал Филип погледна Ричард, а после и войниците. Отстъпи встрани и ги подкани с ръка да побързат.
Те не губиха нито миг. Запъхтени от усилието, се засилиха с тежкия таран. Коридорът предоставяше ограничени възможности, но все пак направиха каквото можаха. Таранът се стовари върху вратата с грохот. Калан имаше чувството, че цялата стена се разтресе, но вратата удържа.