Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Но ти вярваш ли ми? — за кой ли път повтаряше Соловьов. — Вярваш ли, че не съм ги убил аз?

— Аз ти вярвам, но каква полза? Не съм следовател. Трябва той да ти повярва. Когато в къщата има трима души и двамата от тях са убити, напълно естествено подозрението пада на третия. А ти какво искаш?

— В къщата имаше още някой — повтаряше упорито Владимир Александрович.

— Володя, единственият ти шанс е да разбереш какво са търсили при теб. Едва тогава ще можеш да се досетиш на кого е било нужно това. По-нататък всичко е по-лесно. Докато не го направиш, всички разговори за злосторниците, проникнали в дома ти, не струват пукната пара. Някой ти е пробутал тази Марина.

— Не е вярно — горещо възрази Соловьов. — Марина не може да има никакво отношение.

— Какво ми говориш! — насмешливо поклати глава Настя, като присви очи. — А откъде се взе, ако мога да попитам?

— В компютъра ми се появи вирус, Андрей извика техник от фирмата за поддържане на компютърната техника. Това е всичко. Фактът, че е съдена, нищо не говори.

— Как се казва фирмата?

— „Електротех“.

— Имаш ли телефона?

— Не. Беше у Андрей, той се обаждаше там.

— Володя, принудена съм да те огорча. Когато вчера ми каза проблема си, веднага помислих точно за Марина. И днес сутринта, още преди да търся моите приятели от милицията, направих справка. Има такава фирма в Москва, но там не работи никаква Марина. Там изобщо няма сътрудничка с такова име. И не се занимават с обслужване на компютърна техника. Сега разбираш ли колко е сериозно това, което те е безпокояло вчера? Не знам по чие указание Андрей заедно с твоята красива Марина са стъкнали цялата тази мистификация с една-едничка цел — да получат неконтролируем достъп до кабинета ти. И заради какво? Хайде, Соловьов, стегни се! Колкото по-бързо намериш онова, което са търсили, толкова по-бързо милицията ще разкрие престъплението и нас двамата ще ни оставят на мира. Може да ти е все едно, нямаш друга работа, следователят ти идва на крака. А мен ще започнат да ме разтакават! Времето ми е скъпо, получавам заплата за реални консултации и съставяне и обслужване на договори. А много ли консултации ще направя, като прекарвам всеки ден по няколко часа ту в прокуратурата, ту на „Петровка“?