Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Правилно. На кое съответства първата опорна точка?

— На правилно захващане дръжката на пистолета.

— Втората опорна точка?

— Насочване на оръжието и леко натискане на спусъка.

— Третата опорна точка?

— Контрол да се поддържа „равна мушка“ и да се съгласува работата на показалеца с фиксирана китка на ръката.

— Четвъртата точка?

— Контрол на действията след изстрела.

— Браво, всичко помниш — похвали я Хвастунов. — Вземи оръжието. И всичко на глас. Мислиш само за това, което говориш, за нищо друго.

— Слагаш пръста върху скобата, залепяш се на дръжката — започна послушно Настя.

— Залепи де. Какво си я стиснала като косата на омразна съперница? Не така трескаво, по-меко, по-меко.

— Но той е тежък — оплака се Настя.

— Нищо, няма да падне — усмихна се Хвастунов. — Да залепиш — думата не е случайна. Пръстите и дланта сякаш прилепват за дръжката, пистолетът и ръката стават едно цяло, срастват се. Сякаш слагаш ръкавица. Не трябва да мислиш, че оръжието може да падне от ръката ти. Няма да падне, вече се е сраснало с нея. Така, добре. Продължавай.

Настя започна да вдига бавно ръката с пистолета.

— А думите? — напомни Андрей. — Недей мълча.

— Свободен ход и пръст — „Стоп“.

— Ами свободен де, свободен, Ася — повиши тон Хвастунов. — Свободен. Представи си, че вдигаш ръка да оправиш прическата си. Спокойно, без напрежение естествено. Да не си посмяла да мислиш, че можеш да не уцелиш мишената. Не улучиш ли — нищо, голяма работа. Няма да започна по-малко да те обичам. Твоята задача е напълно да се концентрираш за изпълнение на всички базови движения. А резултатът — той е между другото, дреболия, няма значение. Разбра ли ме?

— Аха.

— Сваляй ръката и дай първо движението нагоре. Леко, непринудено. А така — одобрително кимна той, — когато искаш, можеш. Продължавай.

— Натискам с пръст, държа китката — произнесе равно тя.

— Повтори пет пъти и прави каквото казваш.

— Натискам с пръст, държа китката. Натискам с пръст, държа китката. Натискам с пръст…

Отекна изстрел. Настината ръка отскочи конвулсивно встрани.

— Продължавай! — извика настоятелно Анатолий. — Веднага продължи!

— Не изменям позата, спускам пръста.

— Достатъчно. Остави оръжието. Нямаш никакво търпение.

— А къде улучих? — поинтересува се Настя, като присвиваше късогледо очи, за да види мишената след изстрела.

— Улучи там, където трябваше. Повтори упражнението и дай три изстрела. Свободна ръка. И мисли само за това, което правиш, не мисли за поражението в мишената.

Като повтаряше на глас магическите стихове, сякаш са заклинания, Настя стреля три пъти и остави пистолета.

— Умница — каза с удовлетворение Хвастунов. — Три деветки хвана. Сядай при уреда.

Настя пак сложи ръцете си върху металните пластини на активациомера.

— Гледай — рече насмешливо Анатолий, — оказва се, че имаш и ляво полукълбо. Я застани на рубежа, дай пет изстрела.