Отдел Убийства: Главният заподозрян

След като построи в главата си такава картина, Настя тъкмо се канеше да състави план за неотложните действия, когато при нея влезе Миша Доценко с тъничка папчица в ръце.

— Донесох ви още информация за Собликова. Измолих я от съседите. Дадоха я срещу честната ми дума само да погледнем и да я върнем.

— Благодаря ти, Мишенка — кимна Настя и отвори папчицата.

И сякаш я обля студена вода. Сред приятелите си Марина Сергеевна Собликова е известна с прякора Газелата. „Без Газелата, няма да се справим…“ Къде беше чувала тази фраза? Разбира се, в дома на Соловьов, когато отиде на рождения му ден. Тези думи произнесе някой от ръководителите на издателство „Шерхан“. Излиза, Соловьов не е сгрешил, наистина целенасочено са търсили нещо у него. И дори са му пробутали за целта професионална джебчийка, специалистка по ключове и брави.

Ами Андрей? Със сигурност е бил в течение. Именно затова толкова намрази Настя. За него Настя представляваше опасност, понеже ако отношенията й със Соловьов се развиеха успешно, Марина нямаше да може да се вклини. Интересно, Владимир Александрович, в каква мръсотия си затънал? Какво търсят при теб? Предмет? Документ?

Но тогава излиза, че всичко е било съвсем различно. В кабинета е ровичкала именно Марина. И в такъв случай е ясно защо Андрей „не забелязва“ външния посетител, след като по молба на Соловьов влиза в кабинета за ръкописа. И е ясно защо колата на Собликова е толкова далеч и защо не е взела дамската си чантичка. Опитният престъпник се старае да не носи със себе си лични вещи: знае ли в каква ситуация може да попадне, ще го хванат, ще трябва да бяга, в бързината може да изпусне нещо, да загуби, да забрави. А в такива случаи дамската чантичка е баласт, заема ти ръката, пречи ти да бягаш. И е очевидно как неизвестният нощен посетител се е изхитрил да проникне тихичко в къщата. Та вратата е била отворена. Андрей грижливо я е отворил за Марина.