Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Третият път уредът показа, че лявото полукълбо на Настя Каменска дори малко преобладава над дясното. Абстрактно-логическият компонент отново се показа в цялото си величие.
— Толя, ти си вълшебник — благодарно изрече тя. — Къде се научи? Кога е било от три изстрела да имам двайсет и седем, а от пет — четирийсет и три? Та аз цял живот съм била само по периферията.
— Честно казано, това е мое лично изобретение. Върху това ми беше дисертацията. Страхувах се, че на защитата членовете на съвета ще ми се смеят заради стиховете.
— Но не се смяха?
— Не. Лично Корх дойде на защитата ми. След като той ме похвали, вече никой не посмя да гъкне. Шега ли е това? Корх е човек легенда. Щом той е казал, че е умно, значи е така.
Аркадий Яковлевич Корх наистина бе легендарна личност. Първият в страната кандидат на науките, написал дисертация по методика на обучението по стрелба. И първият професор в тази област. Заслужил треньор на Русия. Щом той одобрява измислената от Толя Хвастунов методика, не е чудно, че на петото занятие Настя започна да показва повече от прилични резултати. А Аркадий Яковлевич беше знаменит с колекцията си от значки. Когато излизаше списание „Разноцветни мишени“, посветено на различни аспекти от стрелковия спорт, на кориците му непрекъснато пускаха снимки на екземпляри от огромната колекция на Корх.
— Толя, а ти много хора ли си научил вече да стрелят по твоята методика?
— Много. Разбира се, тези, които искат да се научат. А който не иска — какво да го правиш? Не съм им нужен като инструктор, идват на стрелбището само да си поддържат формата и да се поизфукат един пред друг. Няма значение, като въведа комплексното упражнение, тогава ще видим кой колко струва от вас. Първо препятствия, после двубой с двама противника на психотравмиращ шумов фон, а след това веднага стрелба. Вече съм приготвил специална фонограма — изстрели, взривове на гранати, вой на сирени, писъци на жени. Ужасно натоварване за психиката. Нека да стрелят малко след такъв стрес, да ги видя тези майстори много ли ще улучат.
— И можеш да ги научиш да се бият нормално и да стрелят в такива условия? — не повярва Настя.
— Ами да. Нали съм разработил методика. Между другото, показах я на Корх. Само да има кого да уча! Засега при мен идват редовно само от спецчастите. А оперативният състав много не ме зачита.
Настя се почувства неловко. Тя уважаваше искрено Толя Хвастунов, човека, който милее за работата си, живее с нея. За Хвастунов всичко бе интересно сигурно защото всичко, което правеше, го правеше добре. Той измисляше методики за обучение и тренировки, обикаляше разни кабинети, за да изпроси оборудване и боеприпаси, със собствени пари купуваше брошури и видеофилми с чужди материали. И му беше много обидно, че освен спецчастите малцина се появяват на занятията му.
— Толя, не ни се сърди, не се обиждай — виновно каза тя. — Нали знаеш колко сме съсипани, не виждаме бял ден.
— Моля ти се, Ася — той махна примирително с ръка, — нямам претенции. Моята работа е да се подготвя, да разработя методиките, в случай на необходимост да обуча бързо голямо количество сътрудници. А засега няма нужда — какво пък… Ето ти идваш — става ми приятно. А на теб изобщо не ти трябва „милиционерската стрелба“, нали не ходиш да задържаш. Според мен дори не носиш оръжие.
— Не нося — призна си Настя. — Идвам при теб да се разтоваря от стреса, да си оправя мозъка. Като се позанимавам половин час — мога да мисля стройно и последователно. Много полезно, когато емоциите вземат връх.
— Е, и за това ти благодаря — тъжно се усмихна Хвастунов. — Все пак има някаква полза от мен.
На излизане от стрелбището Настя с учудване откри, че през цялото време на занятието нито веднъж не си спомни за това, което цял ден я измъчваше. Все пак Анатолий я накара напълно да се концентрира върху „опорните точки“. Както са казва, проблемът е „изветрял“ и неговото решение, очистено от тревогата и страха, сега се струваше на Настя очевидно и напълно логично.
— Да, скъпи, изложи ме — започна Настя с недоволен тон. — Разбирам, нямаш вина в случая, ами аз? Звъня като идиот на приятели в милицията, казвам, че моят познат Соловьов има такъв и такъв проблем, ще подскажат ли нещо умно. А те ме хващат на местопрестъплението и чак ще ме разпитват. Оказва се, че у моя познат Соловьов има два трупа и самият той е под силно подозрение, а не го арестуват изключително от съчувствие към здравословното му състояние. Кажи сега това ли трябваше да чуя?
Соловьов изглеждаше съвсем зле, с подпухнали очи и посивяло лице. Настя пристигна при него същата вечер, буквално половин час след заминаването на следователя, който във връзка с невъзможността да бъде доставен инвалидът в прокуратурата счете за по-лесно и бързо лично да отиде при него.