Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Ще се постарая.
На лицето му се показа слабо подобие на усмивка. Той хвана Настя за ръката и както преди няколко дни, притисна пръстите й до бузата си.
— Тръгвай, Настенка. А утре ела по-рано.
ГЛАВА 12
Предпразничните дни криеха сериозна опасност. Друго да не е, но Настя Каменска знаеше като петте си пръста законите на сандвича. Според тях колкото наближават „дълги“ празници, толкова е по-вероятно да се отворят нови неочаквани обстоятелства, които трябва незабавно да се проверяват. А проверката върви особено резултатно, когато всички се разотидат и почиват. Никъде никого не можеш да намериш, да откриеш и да докараш на работа. А началото на май тази година обещаваше да е много успешно в това отношение: четири почивни дни, после четири работни, после три почивни. А в частните фирми си правят безкраен празник, пренебрегвайки жалките четири дни между празниците.
Тази година по нищо не се различаваше от предишните, добросъвестно се спазваше оформилият се някога закон. Точно на 29 април бе проведен повторен обиск в дома на Черкасов, внимателен и подробен за разлика от предишния, проведен веднага след задържането. Бяха намерени две неща: старателно скрит бележник, изписан с почерк, явно не на Черкасов, и следи от специфична кал под килима.
Съдържанието на бележника говореше, че собственикът се е увличал от компютърни игри. Напълно е вероятно да е бележникът на Олег Бутенко. Същия ден се свързаха с родителите му, но версията не се потвърди. Първо, Олег не си е падал по компютърни игри и вкъщи не е имал компютър. И второ, почеркът явно не е неговият. Разбира се, в такива версии думата „явно“ няма право на съществуване. Взеха от родителите на Бутенко образци от негови текстове — тетрадки, тефтери, бележки — и ги изпратиха за експертиза.
А самият Михаил Черкасов не можа да обясни нищо убедително по повод бележника и това хич не се хареса на Юра Коротков.
— Виждали ли сте някога този бележник? — попита той, като пристигна в апартамента, където се намираше Черкасов в пълна изолация и под непрекъсната охрана.
— Не, никога — поклати глава Черкасов.
— Как е могъл да попадне в дома ви?
— Сигурно е на Олег — предположи неуверено той.
— Ще проверим това. А ако не е негов, тогава чий е?
— Нямам представа.
— Можете ли да изброите хората, които сте водили след смъртта на Бутенко?
— Никого не съм водил. Ако имате предвид партньорите ми, сам ходех при тях.
— А не партньори? Просто познати, съседи, роднини?
— Никой не е оставял у дома бележник. Съвсем сигурно си спомням.
— Тогава как се е озовал у вас?
— Не знам.
— Може ли във ваше отсъствие при Олег да е ходил някой?
— Едва ли. Нали се криеше. Щеше да се страхува да влезе в контакт със старите си познати.
— А с нови?
— А откъде ще ги вземе? — Черкасов отговори на въпроса с въпрос. — Та той не излизаше от къщи.
— Как може да сте сигурен? — възрази Коротков. — Отивали сте на работа, а Бутенко е оставал сам. Можел е да прекара времето си във ваше отсъствие по всякакъв начин.
— Но той се криеше… Много се страхуваше от наркодилърите, от които бе откраднал стока.
Юра не можа да научи нищо повече. А когато стана ясно, че намереният бележник все пак не е принадлежал на Бутенко, Настя каза, че ще се наложи да го покажат на родителите на загиналите момчета. И пак се оказа под съмнение невиновността на Черкасов за убийствата…
Наложи се Коля Селуянов да употреби цялото си красноречие, обаяние и известна сума пари за поредна бутилка, за да получи поне повърхностно заключение за калните следи по килима, с който е бил покрит подът в стаята на Черкасов. Експертът каза, че това е пръст, смесена с пясък и бетон. При това бетонът е от доста дефицитна марка.
— Донесен е от някой строеж с обувките — заяви той.
Тридесети април бе кратък ден, следобед всички учреждения, в това число и държавните, вече не работеха и колкото и да се стараеше, Коля нищо не свърши. Наложи се да отложи изясняването на въпроса откъде е получен и на кого е доставян дефицитният бетон. Минаха времената, когато след едно позвъняване от милицията служителите оставяха празничните трапези и хукваха на работа, за да дадат необходимата справка. Сега никой не уважава милицията…
Затова пък успяха да съберат родителите на загиналите юноши. По-точно само на петима, наложи се Коротков да ходи лично в още три семейства.
— Това е бележникът на нашия Валерик — с изстинали устни пророни бащата на Валерий Лискин, изчезнал в началото на декември и намерен мъртъв през февруари.