Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли сте?
— Неговият е. Не се разделяше с него, винаги го носеше в джоба си.
— Имате ли тетрадки или други тефтери? Трябва да сме сигурни, затова ще се наложи експертиза…
— Да, разбира се… Значи сте намерили престъпника?
— За съжаление още не.
— Тогава откъде имате тефтера на Валерик? Защо криете от нас? Аз съм баща, имам право да зная кой уби моето момче.
— Повярвайте ми, Борис Аркадиевич, правим всичко възможно да намерим убиеца.
— Лъжете — твърдо заяви Лискин. — Правите всичко, за да го прикриете. Отначало му позволихте да се разхожда на свобода, докато вестниците не ви притиснаха, а когато ви удариха през ръцете, вие се опитвате да снемете отговорността от него. Вие, милиционерите, винаги сте били антисемита. Но аз няма да оставя тази работа така.
Борис Аркадиевич Лискин изпълни заканата си. На другия ден полковник Гордеев нареди спешно да бъдат намерени Селуянов и Коротков. Остави Настя на мира, тя трети ден претърсваше заедно със Соловьов архива и цялата къща, за да открие предмета, предизвикал такъв остър интерес у загадъчните престъпници.
— Честито — каза мрачно той. — Последния ден преди празниците получихме чудесен подарък. Родителите на осемте пострадали са написали жалба срещу нас. Това пале Свалов е дал на журналиста не само обща информация, но е съобщил фамилиите на момчетата, които засега ориентировъчно сме обединили в една група. Затова жалбата е подписана не само от петимата, които събрахме вчера на „Петровка“, но и от тримата, при които ти ходи, Юра, и които не бяха вчера тук.
— И сега какво? — попита плахо Селуянов.
— Нищо, ще търпим ритници и храчки в лицето си и ще обясняваме на всяка крачка, че не сме камили, в смисъл — не сме антисемита. След удачното изказване на журналиста на брифинга делото бездруго е под контрол, така че след тази жалба ще се промени само честотата, с която ще получаваме мъмрения от ръководството. Не веднъж на три дни, а всеки ден. Какво имаме по делото? Само Черкасов, който не признава нищо освен епизода с Бутенко.
— А Настя? Нейната линия на вилите? Ако изведнъж изскочи нещо? — рече с надежда Коротков.
— Ами ако няма нищо? — парира Гордеев. — Бележникът на Лискин в дома на Черкасов — това е поне нещо. А около вилите засега няма нищо. Разбира се, тя се занимава с убийствата в дома на Соловьов, може би ще изскочи нещо, но надеждата е малка. Засега наблягаме на Черкасов. Той успя да ни заблуди за известно време, слава богу, не за много дълго. Добре, че навреме се сетихме. Нека седи сега в частния апартамент и да мисли, че сме му повярвали. Коротков, ти ще беседваш с него всеки ден, много внимателно, за да не застане нащрек. Хващай всяка дреболия, но се прави, че вярваш на всичките му обяснения. Според мен този Черкасов не е толкова прост, колкото си помислихме отначало.
Те се съвещаваха още десетина минути, докато не издрънча прекият телефон на ръководството.
— Е — въздъхна Гордеев, като стана и закопча китела на широкоплещестата си набита фигура, — следва предпразничната порция. Отивам да отговарям. Работете, деца мои.
Вече трети ден обследваха методично цялата къща на Соловьов, надничаха във всеки ъгъл, прелистваха книгите и претърсваха документите. Владимир Александрович се чувстваше по-добре, спомените за онази ужасна нощ започнаха да се отдалечават по малко. Както и преди, Настя се правеше, че няма никакво отношение към работата по откриването на престъпника и помага на Соловьов изключително с цел да бъде оставена по-бързо на мира от милицията. През трите дни тя разбра, че Владимир всъщност не е бил такъв безпомощен, какъвто изглеждаше, когато имаше наблизо помощник, изпълняващ всяка дреболия. Пък и Настя нямаше основания да се опасява, че злосторникът ще поиска да повтори опита и ще понечи още веднъж да нахълта през нощта в къщата. Във вестибюла пред входната врата денонощно дежуреше милиционер, изпълняващ двойна функция: от една страна, да защити стопанина от неканен гост, а от друга — да не позволи на стопанина да изчезне в неизвестна посока, понеже подозрението не е снето окончателно от него. Изглежда, наистина оръжието не е изхвърлено от него в гората, но нали е напълно възможно загадъчният четвърти, чиито следи експертите намериха в къщата, да е бил помощник на коварния инвалид. Значи застрелял е Андрей и Марина, оръжието е занесъл в гората и заблуждава следователя с присъствието си. Но каквато и да е работата, охраната на Соловьов бе надеждна и постоянна. И като го оставяше сам през нощта, тя вече не изпитваше сърцераздирателна жалост към него, макар да не можеше да разбере упоритото му нежелание да повика сина си временно да поживее в дома му.