Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Тя извади листовете от папката. Видът на стихотворните редове, изписани с нейния почерк, изведнъж й стана неприятен. Отново нахлу споменът за отчаянието и срама, което я обхвана, когато преди дванайсет години Настя разбра истината за Соловьов и за себе си. Но веднага се появи друга мисъл и я накара да се усмихне. Тя седи в дома на Соловьов, в кабинета му, и преглежда документите му, а той е наблизо, прави кафе за нея, лови всеки неин поглед и когато си отива, чака нетърпеливо завръщането й. Ако се беше случило преди дванайсет години, тя щеше да умре от щастие и възторг. Сами двамата в празната къща, заети с обща работа и той не иска тя да си тръгне… А днес всичко това предизвиква у Настя Каменска само насмешливо раздразнение. И с всяка минута й става все по-неприятно да мисли, че стиховете й, свидетелство за отдавнашния й позор, са останали у този самолюбив мъжкар. Тя бързо прегледа страниците, но не ги пъхна обратно между найлоновите корици, а ги сгъна на две и ги прибра в чантата до себе си.
— Ще взема това — заяви с тон, който не допуска никакво възражение.
— Но защо? Те ми принадлежат — направи опит да се съпротивлява Соловьов.
— Принадлежат само на мен и на никой друг — поправи го Настя. — И не искам тия неща да са у теб. Не ми е приятно.
— Разбирам — въздъхна той. — Съжалявам, че така се получи. Прости ми.
Тя извади от сейфа следващата папка.
— Изморена ли си? — попита загрижено Соловьов. — Да вземем да обядваме?
— Аха — измърмори тя. — Върви топли обяда, а аз тъкмо ще прегледам тази папка.
Тя разбираше, че е най-добре сама да преглежда материалите. Окото й е отпочинало и по-бързо ще забележи странична хартийка. Човек, който десетки пъти е работил със съдържанието на папките, не може да се застави да забрави какво има в тях.
В тази папка нямаше превод на цял текст, а чернови, отделни бележки, направени за ориентация в книгите с общи герои. Преводачът трябва да помни точно как е превел всичко за такъв герой от предишните книги, особено ако самият автор използва за описанието термини, които нямат строго еднозначен превод. Например, ако преводачът вече е написал в една книга, че героят има синьозелени очи, в следващата не бива да казва „синьо-зеленикави“ или „с цвят на морска вълна“. Но може ли човек да запомни всичко… Както Настя разбра, черновите са тъкмо затова, за да не забравя кого, как и с какви думи описва.
Беше прелистила почти всички страници, когато попадна на нещо, нямащо отношение към преминаващите от книга в книга герои на източни кримки и бойни романи. Двете захванати с кламерче листчета с размер по половин страница бяха изписани със съвсем друг почерк, дребен и много сбит.
Хар. прест.: Личн. прест.: Стадии на проф.: състояние пол, възраст превант. структура соц. полож. предотвр. динамика град-село прес.
Крим. кариера
На втората страничка текстът също бе съкратен.
Мода — най-често срещащо се значение.
Медиана — значение, което дели съвкупността от значения по равно.
Темп на ръста — 100 + X
Темп на прираста — (100 + X) — 100
Норм, разпр. — около 65-79% значения попадат в поле „средна плюс-минус две сигма“.
— Я виж. — Настя протегна листчетата на Соловьов. — Откъде го имаш?
Владимир Александрович хвърли недоумяващ поглед:
— За първи път го виждам. Какво е това?
— Тебе питам. Типичен „пищов“ по криминология. Имаш ли сред приятелите си студенти юристи?
— Нито един. Не мога да си представя как е попаднало при мен.
— Ами ако се напънеш да си спомниш? — предложи насмешливо Настя. — Например спомни си периода, когато правеше бележки по твоите общи персонажи.
— А, това беше отдавна — махна с ръка Соловьов.
— Колко отдавна?
— Преди няколко години. Как мога да си спомня с подробности къде съм бил и какво съм правил? И после, ти сериозно ли мислиш, че в моя дом са търсили точно този „пищов“? Та това е смешно.
— Така ли? На теб ти е смешно. А на мен не е. Ако толкова ти е смешно, драги, върви се заеми с обяда, ще се оправя без теб.
Никак не я устройваше това „преди няколко години“. Ясно е, че е било отдавна, но искаше да знае по-точно. Странно все пак: откъде в книжата на Соловьов е могъл да се появи този „пищов“ щом твърди, че няма студенти юристи сред познатите му.