Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
— Не мога — печално отвърна Оксана. — Това не е в стила ми. Никога не правя така.
— Щом трябва, ще правиш — сурово изрече Вадим.
— Да бе, Вадик. — Тя капризно сви устни. — Много лигаво става. Не креват, а люлка, полята със сироп.
— Нищо, ще потърпиш.
— Ами ако не стане? Ако направя всичко, както казваш, а той има нужда от съвсем друго?
— Ако, ако — повтори подигравателно той. — Не греши само този, който нищо не прави. А който нищо не прави, при него нищо не излиза. Имаме ли цел? Имаме. И трябва да работим за постигането й. И да рискуваме, без риск не може.
Когато Вадим си отиде, бе ясна нощ. Оксана се пъхна в леглото, сви се на кълбо и се опита да си представи как ще прави любов с Кирил по нов начин. Картината не предизвика ентусиазма й. Миличък, сладичък… Пфу, каква гадост. Но Вадим е прав, трябва да се старае, трябва да измъкне Кирил от тази цицеста бабичка. Защото става дума за големи пари, за такива, които ще й дадат свобода да си избира мъж не по джоба, а със сърцето, като запази приличното жизнено равнище. Заради това може да легне и в сиропирано легло.
Картината на станалото в дома на Соловьов засега не бе много ясна. Претърсиха най-основно къщата, но не намериха оръжието, с което бяха убити двамата. Затова пък го откриха недалеч в гората, но от входа на къщата до мястото не откриха следи от инвалидната количка. Излиза, че оръжието не е хвърлено от Соловьов. Но това още не го реабилитираше. Нали може да има съучастник.
Експертите, които обследваха къщата, бяха единодушни, че освен Соловьов и двамата загинали в дома е имало още един човек. Но тук започваха някои неясноти. Първо, колата, с която е дошла жената, не е близо до къщата. Намери се, разбира се, но бе доста далеч от къщата, примерно на десет минути път пеша. И бе абсолютно неясно защо й е трябвало да оставя толкова далеч колата и да върви пеша. Второ, документите на колата и книжката на името на Марина Сергеевна Собликова се намериха именно в колата, в дамската чантичка, което пак изглеждаше неясно. Къде сте виждали жена, която отива на гости, да си остави чантата в колата, при това с документите, при това нощем, на това отгоре колата не е под прозорците, а доста далеч от къщата и не се вижда оттам? Ако изобщо има такива жени, те трябва или да са свръхбезгрижни, или да са разтревожени от нещо извънредно. Или…
Точно това „или“ наведе Настя Каменска на сериозни размисли. Понеже обстановката в кабинета на Соловьов, на прага на който лежеше убитата Собликова, свидетелстваше недвусмислено, че там нещо е търсено. Вратите на двата сейфа бяха отворени, а на пода лежаха няколко папки. А когато около обед донесоха на Настя сведение за очарователната Марина Собликова, картината стана съвсем неприятна. Марина Сергеевна Собликова, родена 1968, съдена за квартирна кражба, две години е прекарала в трудово-изправителна колония и вече почти година и половина е на свобода. Извършила е групово престъпление, специализирала се в отварянето на всички видове и системи врати. Следователят, водил делото й, бе уверен, че Собликова е участвала в десетки кражби, но са могли да докажат само една — последната. Наистина успяха да „лепнат“ по няколко епизода на някои участници в престъпната група, но всички стояха твърдо зад съучастничката си и категорично отричаха да е участвала в някакви други кражби освен тази, за която колективно бяха хванати. С една дума — джентълмени.
Нямаше нищо странно, че след излежаване на присъдата Собликова си е намерила нормална работа, усвоила е компютърната техника и се е заловила с работа. И нямаше нищо необикновено, че занимавайки се в тази работа, се е озовала в дома на Соловьов, харесала му е и му е станала любовница. Ситуацията може да се е развила така: Собликова, хвърлила око на Андрей, пристига в дома на Соловьов късно през нощта, когато стопанинът вече спи. Затова и оставя колата си малко по-далеч, да не чуе Владимир Александрович шума от мотора. Пристига и се уединява с Андрей на втория етаж, в неговата стая. В това време в къщата прониква неизвестен, който търси нещо в кабинета на Соловьов. Той чува шума и вика помощника на помощ. Но засега не се случва нищо. Помощникът влиза в кабинета, донася ръкописа, без да забележи скрития нощен посетител. След известно време Соловьов отново чува шум, долитащ от кабинета, пак вика Андрей, но този път заедно с Андрей неизвестно защо слиза и Марина. Малко ли причини може да има. Например до банята или до тоалетната. Или се е канела да си ходи. И точно тогава се сблъскват лице в лице с нощния посетител. Посетителят ги разстрелва и се скрива. Да, изглежда, Марина наистина се е канела да си ходи. Андрей Коренев е само по шорти, а Собликова напълно облечена.