Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Дори не знам какво да ви предложа — объркано каза Вадим. — Съгласен съм на всяко ваше условие, освен разговор по телефона.
— Аз пък, на свой ред, не мога да ви предложа нищо друго, освен разговор по телефона. И как ще излезем от създалата се ситуация?
— Не знам. Искате ли да дойда на работното ви място? Ще приемете ли това предложение?
— Бих го приела от гледна точка на безопасността, но не и от гледна точка на времето. Не мога да чакам до утре, искам да чуя обясненията ви днес. И най-добре — незабавно.
— Е, тогава не знам! — раздразнено възкликна Вадим. — Вие сама не разбирате какво искате от мен. Казах ви: съгласен съм на всичко, само не на телефонен разговор. Когато измислите вариант, който да ви задоволява, обадете ми се.
Настя чу късите сигнали и впери недоумяващ поглед в телефонната слушалка. Интересно! Снощи само дето на колене не й падаше и не му се искаше, видите ли, да се разделя с нея, и от смърт я е спасявал, рискувайки собствения си живот, и я гледаше нежно… А днес разговаря, сякаш тя го моли за милостиня. Съвършено ясно е, че той няма да каже нищо по телефона. И за това може да има само две причини: или това, което смята да каже, наистина е невероятно важна държавна тайна, а той има основания да мисли, че телефонът се подслушва; или търсен повод да се срещне с нея, необходимо му е на всяка цена да се срещне с нея. Добре, но защо? И причините пак могат да бъдат няколко. Иска да я убие. От снощи насам нещо се е променило и докато снощи е попречил на опита да я убият, днес смята, че моментът вече е дошъл. Или иска да я покаже на някого. Може би на други убийци, които ще й видят сметката по-късно, на друго място и по друго време. Или иска да запише на магнетофон гласа й и да направи някакъв монтаж. Или да я снима и после да направи фотомонтаж. От всяко положение е ясно, че крайно се нуждае от среща — може би не спешно, но това е задължително заради някаква поредна комбинация. Няма изход, ще трябва да го покани вкъщи, поне ще бъде сигурна, че тук няма да я снимат и няма да я покажат на никого.
Тя отново набра номера му.
— Можете да дойдете у дома — каза сухо на Вадим. — Но при условие да изпълнявате всички мои изисквания. И имайте предвид, че ако се уговорим така, аз веднага ще съобщя това на моя началник. Той ще ми се обажда на всеки десет минути, докато си тръгнете. Ако не вдигна слушалката, на моя и на вашия адрес ще бъдат изпратени оперативни групи. Фамилното ви име е Бойцов, нали?
— Да.
— Живеете на булевард „Ореховий“ номер седемнайсет, апартамент петстотин трийсет и две?
— Точно така.
— Виждате, че не блъфирам. Е, Вадим, при тези условия ще дойдете ли при мен?
— Тръгвам — кратко отговори той.
Той паркира колата на същото място, където бе стоял преди три дена в очакване убийците да излязат от блока. Включи алармената система, заключи я и по навик провери вратите. Докато се качваше с асансьора към деветия етаж, усещаше как глухо блъска сърцето му. Тази жена е непредсказуема. Главната й хитрост е липсата на хитрост, а той не е свикнал с това. Цял живот бе тренирал майсторството си за разгадаване на сложни ходове и невероятни загадки — чувстваше се уверен в такива ситуации. Оказа се, че простотата и прямотата също изискват да имаш навици. Недомлъвките, намеците, увъртанията и взаимното надиграване са едно, а да ти кажат: веднъж ти вече ме излъга, сега не ти вярвам и ме е страх от теб — е съвсем друго. Изпадаш в идиотска ситуация, принуден си да се кълнеш и да доказваш, че не лъжеш, при което разбираш, че първо, все пак лъжеш, и второ — въпреки всичко не ти вярват.
Вадим се приближи до вече познатата врата, от която преди три дена бе извадил взривно устройство, и натисна копчето на звънеца.
— Отворено е! — чу се отвътре. — Влизайте!
Той предпазливо отвори вратата и влезе в осветеното антре.
— Анастасия — извика я тихо.
— Тук съм — чу в отговор, — в кухнята. Събличайте се, сега идвам.
Бойцов съблече лекото си кожено яке — не обичаше да се облича топло, когато пътува с колата. Окачи го на закачалката и се погледна в огледалото. Жените го намираха красив, а мъжете го наричаха „качествен“, казваха, че у него няма нищо „бонбонено“, но пък си личи добрата порода.