Смърт заради смъртта

— Хайде, Вадим, не протакайте, наближава единайсет. На приличните хора им е време за лягане, а вие ме размотавате с вашите деликатни тайни.

Той покорно разкопча колана и свали панталоните, като мислено благодари на съдбата, задето не бе нужно да се притеснява от тялото си, което беше мускулесто и стройно. Приготвеният от домакинята анцуг се оказа къс за него, но в дадената ситуация това нямаше никакво значение. Той стоеше на прага на кухнята по чорапи, възкъс анцуг и чужда тясна фланелка, а към корема му бе насочен пистолет, и то несъмнено зареден пистолет. И сега само това имаше значение.

— Влизайте и сядайте — каза Настя и му направи път да влезе. — Не, не тук, ако обичате, ей там, с гръб към прозореца.

Когато той седна, Каменская се настани насреща му, точно до вратата. „Грамотно — оцени я Бойцов. — Сега няма да мога да изляза оттук, ако тя не го поиска.“

Без да изпуска оръжието от ръцете си, тя вдигна слушалката на телефона, който беше на кухненската маса, и набра номер.

— Аз съм — каза. — Бойцов е тук. Добре, след пет минути.

— Казахте „през десет“ — забеляза Вадим, когато тя затвори телефона.

— Реших друго — невъзмутимо отговори Каменская. — И така, слушам ви.

— Научихме — започна той, — че възстановявате материалите от изгорялото по време на пожар наказателно дело на Григорий Войтович. И ви е заинтересувал въпросът по чия молба той е бил освободен от ареста. Упълномощен съм да ви съобщя, че ние ходатайствахме за неговото освобождаване. Естествено няма никакви документални следи. Но не бихме искали прокурорът, който ни помогна, да има някакви неприятности заради това. Уверявам ви, той не се съгласи веднага да изпълни молбата ни, но пред интересите на държавната сигурност всички останали съображения бледнеят. Съгласна ли сте?

— Все още не. Какви са тези интереси, свързани с държавната сигурност?

— Разбирате ли, Войтович изпълняваше една наша задача, участваше в разработката на свръхсекретен проект, а извърши убийството на жена си в най-отговорния момент от работата. Без него беше невъзможно да се продължи разработката, в този проект той генерираше идете, без него цялата работа щеше да спре. Естествено ние натиснахме всички лостове, тъй че Григорий Илич да бъде пуснат от ареста. Както разбирате, не ставаше дума той да бъде освободен от наказателна отговорност, защото бе извършил тежко престъпление и трябваше да бъде наказан. Ставаше дума само през периода на предварителното следствие и съдебното дирене Войтович да си е вкъщи под домашен арест, за да продължи научната си работа. Това е. Той нямаше намерение да бяга, беше признал вината си и по никакъв начин не би могъл, намирайки се на свобода, да попречи на следствените действия. Войтович беше заинтересован да довърши проекта, тъй като трябваше да получи за него солиден хонорар, който би позволил на майка му да отглежда малкото му дете без особени материални затруднения, докато той излежава присъдата за убийство. Така че нямаше никаква опасност да избяга — той беше човек съвестен и почтен.