Смърт заради смъртта

— Такова съвестен, че е убил жена си? — уточни Каменская с нескрит сарказъм. — Мога ли да попитам за какъв проект става дума?

— Не. Категорично ни е забранено да обсъждаме този въпрос. Дори аз не знам. Знам само това, което ви казах.

— Някой в Института знаеше ли, че Войтович работи за вас?

— Никой. С него беше сключен трудов договор, едната страна по който беше той, а другата — една частна фирма.

— Коя?

— Не знам. Честна дума, не знам. Нямам отношение към стратегическите разработки, и аз съм оперативен работник като вас.

— Значи никой в Института не знае за това?

— Надявам се, че не. Освен ако самият Войтович е казал на някого. Но се надявам, че това не се е случило. Нашето ведомство не за пръв път бе прибягнало до услугите на Григорий Илич и ние знаехме, че той е много отговорен човек и гледа сериозно на разгласяването на тайната. Между другото за това говори и фактът, че вашите служители работят в Института цял месец, а така не са могли да изяснят кой е ходатайствал за Войтович. Ако той беше проговорил дори на една жива душа, фактът, че е работил за нас, отдавна щеше да е изплувал и вие щяхте да сте научили за това.

„Засега май всичко върви нормално. Това, което й разправям, достатъчно пълно отговаря на действителността. Наистина ходатайствахме за Войтович, защото бяхме заинтересовани той да работи върху проекта. Това е чиста истина. С едно малко изключение: Войтович не е сключвал с нас никакъв трудов договор и изобщо не знаеше, че работи за нас. Работеше за някакъв незнаен «граждански» възложител, на когото уж много му се налагало да си сложи антена, аналогична на онази, която неотдавна си е поставил Институтът. Дори научният ръководител на проекта не знае, че работи в крайна сметка за нас, сигурен е, че приборът му ще отиде в ръцете на Мерханов. И самият Мерханов е сигурен в това. Какво разочарование му предстои… Добре че между разработващите проекта се оказа Литвинова, пипнахме я бързо и лесно на тема сексуални проблеми и тяхното огласяване. Тя напълно успешно замести Войтович. Вярно, той беше невероятно талантлив, но докато работеше върху проекта, го използвахме «на тъмно», без да му казваме какво е истинското предназначение на антената. Неговият ръководител беше достатъчно предпазлив и с никого не сподели своя чудовищен замисъл. Той определено разбираше, че ако знаеше истината, Войтович щеше да проектира прибора само за две седмици. Ала истината не можеше да му се каже, ето затова се разтакават вече почти три месеца. Наложи се да отворим очите на Литвинова. Нея далеч не я бива колкото Войтович, той беше десет пъти по-талантлив от нея, но като знае истинското предназначение на прибора и има на разположение всички разработки на Войтович, и тя се справя напълно успешно. А човекът, под чието ръководство тя изпълнява «черната» поръчка, дори не се досеща, че Ина Фьодоровна знае всичко. Слава богу, в нашата страна сексуалните малцинства все още са смятани за нещо като непълноценни изроди.“