Смърт заради смъртта

— Ти какво така бе, Каменская? Да не откачи? — попита той с пълна уста. — Защо така побесня? Човек не може дума да ти каже.

— Извинявай. Просто всички вече ме изтормозиха с това омъжване. Направо ми иде да отменя сватбата. Намери ли нещо?

— Аха. Наистина е имало нещо. Виж, парченце жица. И още едно. Онзи, който е изваждал устройството, е знаел как се работи, но явно е разполагал с малко време. Или не си е носел нужните инструменти.

— А може ли да се определи кога са ми го сложили?

— Кога са го сложили — не. Но кога са го вадили — това може. Оголените жици се окисляват от въздуха, тъй че времето, когато са били прерязани, може да се установи доста точно. Спешно ли ти трябва?

— Олеженка… — Настя направи умоляваща физиономия. — Колкото по-рано науча, толкова ще е по-добре за собствената ми безопасност. Преди да разговарям с човека, който ми каза за взривното устройство, искам да знам лъже ли ме или не. А трябва да разговарям с него колкото може по-скоро.

— Разбирам, намекваш, че вместо сега да се прибера вкъщи, трябва да се върна в службата? Ей, много си хитра бе! Подмами ме да съм дойдел само за пет минути да съм видел някаква дупчица във вратата ти — и ей го на!

— Хайде, Олеженка!

— Добре, не мрънкай, ще го направя. Щото ако се случи нещо с тебе, после аз ще съм виновен. Може ли още един сандвич? Много са вкусни. Налей ми и от горещия чаец. — Той подаде чашата си на Настя.

— Яж, Олежек, да ти е сладко, ще ти завия останалите сандвичи, да не скучаеш в службата — тъжно се пошегува Настя. — Само по-бързо ми дай отговор.

Изпрати Зубов, върна се в кухнята и започна да разтребва масата. Внезапно ръцете й омекнаха, пръстите й сами се разтвориха и чашките и чинийките, които бе понесла към мивката, издрънчаха на пода. Отначало тя дори не разбра какво се е случило и се наведе, за да събере парчетата. Натрошеният порцелан сякаш оживя и се разбяга във всички посоки от ръцете й — дразнеше я със своята близост и достъпност, изплъзваше се от пръстите й, които изведнъж бяха станали някак несръчни и сковани. Зави й се свят, принуди се да седне на стола. Започна да я тресе.

От момента, когато разбра, че са се опитали да я убият, бяха минали осемнайсет часа. През цялото това време тя се бе държала като нормален човек със здрав ум и стабилна памет, успя да се разбере с началника си, да намери Коротков и Доценко и детайлно да им обясни същината на новата задача, докара вкъщи Олег Зубов, измайстори чудни сандвичи. През цялото това време психиката й мъжествено бе пропъждала от съзнанието й мисълта, че цяла седмица се бе движила по ръба на пропаст и само по чудо не бе паднала в нея. През тази седмица на три пъти е можела да умре. На три пъти смъртта е била толкова близо, та на Настя й се струваше, че сега познава миризмата й. Смъртта имаше аромат на ягодова дъвка и тежка, горчива миризма на скъпа тоалетна вода. Тази горчива миризма само леко бе докоснала обонянието й там, край паркинга, но вчера, когато непознатият мъж я събори и рухна върху нея, тази топла пелинова горчивина, в която бяха примесени миризмите на парфюмерия и гореща кожа, буквално я блъсна в носа. През последните осемнайсет часа Настя успяваше да действа що-годе разумно и съзнателно, но сега силите й я напуснаха, механизмът на психическата защита се повреди и престана да действа — и страшната мисъл за смъртта я прониза с непоносима болка.