Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
— Може — замислено отвърна полковникът. — Хората ни са малко, пък и сега всички се занимават с телевизионния журналист. Но да опитаме, може да излезе нещо. Нека Доценко поогледа Томилин в научното министерство, а Коротков ще го пратим да провери алибито на всичките петима заподозрени от Института. Лош момент е обаче, днес е събота, утре е неделя, остава понеделник и половината вторник.
— Защо половината? — учуди се Настя.
— Вторник е 7 март, предпразничен ден. Да не си забравила случайно?
— Забравила съм — призна тя. — Не мога да понасям празниците. Пречат ми на работата.
— А престъпниците не ти ли пречат? — ехидно попита Гордеев. — Глупости ми бъбриш, драга. Между другото разузнаването ми докладва, че най-сетне ще се омъжваш за Чистяков. Вярно ли е?
— Вярно е — кимна тя. — И вие ли ще се кодошите с мен?
— Защо пък да се кодоша? Ще те похваля. Браво, дойде ти умът в главата, заприличваш на човек.
— Ами ето на, нали ви казах, че ще се кодошите! Какво сте ме подбрали всички с тази сватба? Какво толкова ви пречи, че не съм омъжена? По-зле ли работя, като не съм омъжена?
— Не разбираш бе, момиче! — разсмя се Гордеев. — Не пречиш, ами караш всички тука да ти завиждат. Вижте ме, нали, колко хубаво си живея без семейство и без деца, че и работя най-добре от всички. А те те гледат и си мислят: На нас ни е толкова тежко, имаме толкова проблеми, парите не ни стигат, с жилищата сме зле, стъпваме си един на друг по главите, в службата нищо не успяваме да свършим — може би причината е, че живеем неправилно? А на кого му е приятно да си признае, че живее неправилно? Сама помисли с умната си главица — кой ще иска да признае, че цял живот е вършил всичко неправилно? Обаче като се омъжиш и ти, всички наоколо ще въздъхнат с облекчение: Не, добре сме правили, човек трябва да живее в семейство, ето, и нашата Каменская, колкото и да се опъваше, колкото и да се правеше на еманципирана феминистка, накрая се пречупи, призна, че ние сме били правите.
След разговора с началника Настя се поободри. Прав беше, като я наруга, заслужаваше си го, няма спор. Но все пак подкрепи предложението й и обеща да помогне. Трябва бързо да намери Коротков и Доценко, макар че едва ли ще може да се предприеме нещо преди понеделник. Господи, защо ли хората са измислили почивните дни!
Олег Зубов, един вечно мрачен и недоволен от живота криминалист, се наведе над дупката в тапицерията на вратата, после се изправи, отвори куфарчето си и извади мощна лампа със статив.
— Включи я в контакта — помоли той Настя и размота шнура, който беше поне десет метра. — И дай едно ненужно вестниче, да си постеля под коленете. Стар съм вече, трудно ми е да клеча.
Това беше малкото хоби на Зубов: той постоянно се оплакваше от възрастта си и от разни болести, макар да нямаше и четирийсет години, а здравето му далеч не беше за ожалване. Всички знаеха това, но с умен вид се съгласяваха с експерта, защото в противен случай може да чакат експертното заключение три пъти по-дълго, отколкото е редно. На онези, които вярваха в неизлечимите му болести, Зубов казваше, че има главоболие и ретината му е започнала да се отлепва, затова лекарите му забранили да си напряга очите и му капели в тях някакво лекарство, тъй че експертизата скоро няма да бъде готова. Или измисляше друга сърцераздирателна причина. Защо го правеше — това никой не можеше да разбере, но тъй като Олег беше експерт, дето се казва, надарен от господ, всички търпяха неговите странности и хронично лошото му настроение.
Настя му донесе сгънатото няколко пъти старо одеяло, което обикновено постилаше на пода, когато я болеше гърбът и не можеше да лежи на мекия диван.
— О, прекрасно! — зарадва се Олег. — Седнал ще е още по-добре.
Намести се удобно, нагласи лампата така, че светлината й да пада върху долната част на вратата и прага, и извади инструментите си.
— Отдръпни се! — изкомандва той.
— Защо? Преча ли ти? — учуди се Настя. — Интересно ми е.
— Интересно й било! — измуча Зубов, без да вдига глава. — Ами ако тая машинка се задейства?
— Та там няма нищо.
— Откъде знаеш? Всичко може да са ти казали. Ами ако са те излъгали? Хайде, хайде, махай се оттук, иди да сложиш чайника на печката.
Настя покорно отиде в кухнята, като с примряло сърце се вслушваше в звуците, долитащи откъм външната врата. Ами ако Вадим наистина я е излъгал? И тая гадост ей сега се взриви… Не й се щеше да си представя какво би станало, толкова неприятна беше тази мисъл.