Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Отначало започнаха да се тресат ръцете й, после зъбите й затракаха като от студ. Настя се защура из апартамента, без сама да знае какво търси, безсмислено сновеше от хола до кухнята и обратно. Периодически се улавяше, че озовала се в хола, търси с поглед печката и хладилника, а щом влезе в кухнята, се плаши, понеже не вижда компютъра. Губеше контрол върху мислите си, не забелязваше, че снове от едното помещение до другото. Поглеждаше часовника, виждаше колко е часът и след няколко секунди забравяше колко е било и отново търсеше с очи циферблата. Струваше й се, че ако може да закрещи, дори тихичко, ще й олекне, но сякаш конвулсия бе стегнала гърлото й и тя не успяваше да изтръгне нито звук от себе си.
Състоянието й бързо се влошаваше, към зъзненето и треперенето се прибави и главоболие, после започна да я пробожда сърцето, лявата й ръка започна да изтръпва. Понечи да се обади на Льоша и да го помоли да дойде, но кой знае защо, все не можеше правилно да набере номера му. Това приличаше на лош сън, в който много ти се налага да се обадиш по телефона, но на циферблата липсват цифрите, които ти трябват, или изобщо телефонът е устроен някак неразбираемо и ти не можеш и не можеш да се ориентираш в странната му механика. Настя на няколко пъти бърка номера и отчаяно се отказа от безплодните си опити да се свърже с Чистяков. Стори й се, че просто е забравила телефонния му номер, и това още повече я разстрои. Паметта й винаги е била нейно безотказно оръдие и щом не може да си спомни телефонен номер, който е набирала дълги години, значи наистина нещо лошо става с главата й.
Настя загуби контрол не само над мислите си, но и над времето. Когато й се обади Зубов, тя имаше чувството, че той си е отишъл току-що, макар че всъщност оттогава бяха минали най-малко три часа.
— Всичко е точно — съобщи й той. — Жиците са прекъснати приблизително преди седемдесет и пет — седемдесет и осем часа. Излиза, че това е станало в сряда, между петнайсет и осемнайсет часа.
След обаждането на експерта тя се почувства малко по-добре. Застави себе си да мисли за убийството на Галактионов, самоубийството на Войтович и трите покушения над нейния живот не като за смърт, която носи на хората болка от загубата, а като за събития, от които трябва да се подреди цялостна картина. По-малко емоции, по-малко морални, оценки, сега трябва да борави само със сухите факти, за да успокои мозъка си с обичайната за нея аналитична работа, с логични умозаключения, да не остави страха да я надвие и да я лиши от работоспособност. В края на краищата трябва да се овладее и да се обади на Вадим. Той беше обещал днес да й обясни нещо деликатно. Вярно, щеше да е по-добре да разговаря с него, след като е получила информация от Коротков и Доценко, но не можеше да отлага обаждането си.
След като набра номера от първия опит, тя въздъхна облекчено и едва забележимо се усмихна. Май успяваше да надвие себе си.
— Е, получихте ли указания? — попита тя, без да сметне за нужно дори да поздрави. — Мога ли най-сетне да чуя вашите обяснения?
— Да — твърдо отговори Вадим. — Къде можем да се срещнем?
Настя погледна часовника. Девет и половина вечерта. Късно е за срещи с почти непознат мъж, на когото отгоре на всичко нямаш доверие.
— Не може ли по телефона? — попита тя.
— Не ми се иска. Не е разговор за телефон.
— Поставяте ме в сложно положение, Вадим. Нали разбирате, че след вашия вчерашен спектакъл със случайното запознанство и автобуса, който се движел рядко, не мога да ви имам доверие? И макар да разбирам, че в известен смисъл сте мой колега и сте действали като професионалист, лъжата ви ме кара да се замисля. Ако бях някоя случайна лелка от улицата, озовала се в орбитата на криминална ситуация, вашето поведение щеше да се нарича оперативна комбинация, а приказките ви за автобуса — легенда. Но тъй като аз не съм случайна лелка от улицата, а се занимавам с криминалната ситуация по служба, преценявам всички ваши професионални похвати по отношение на мен като измама. Грубо казано, като лъжа, а меко казано — като мръсна игра, която мои колеги, не знам наистина от кое ведомство, са подхванали с мен и срещу моите интереси в дадената криминална ситуация. Ясна ли бях? И сега вие искате да се срещна с вас късно вечерта? Къде? На улицата? У вас? У дома? Трябва да си давате сметка, че за мен тези варианти са неприемливи. Нямам ви доверие и ме е страх от вас.