Смърт заради смъртта

— Не разбирам! — вилнееше Колобок и като скоклива топчица сновеше из кабинета, заобикаляйки дългата маса за съвещания. — Как можа да направиш такава глупост! Та ти си умно момиче, най-малкото — аз мислех, че си умна. Поне способна ли си да съпоставиш мащаба на проблемите? Било й неудобно да ме събуди, представете си! Ами ако тая гадост беше избухнала? Можеш ли да правиш разлика между неудобството и гибелта? И вместо да се обадиш на кой да е експерт да дойде да погледне вратата ти, ти се обаждаш на този Вадим и се навираш право в устата на лъва. Имаш ли изобщо мозък, питам те?

— Много се уплаших, Виктор Алексеевич — виновно смотолеви Настя. — Знаете ли колко страшно беше! Сама вкъщи, късна нощ, малко преди това замалко да ме застрелят от кола, че на всичко отгоре и тази врата… Едва не обезумях от страх.

— Не едва, ами направо си останала без капчица ум в главата — изръмжа Гордеев, но вече поукротен.

Той престана да снове и седна зад бюрото си. Преплете ръце, подпря брадичката си на тях и се втренчи в Настя, сякаш очакваше сега тя да каже нещо необикновено умно.

— Провери ли този Вадим по номера на телефона му? — най-сетне попита той.

— Проверих го. Не дават справки.

— Естествено — изхъмка Гордеев. — Все пак е наш колега. Дай номера, ще пусна проверката през министерството. Хайде де, защо мълчиш, Настася? По очите ти виждам, че имаш идеи. Казвай, казвай, не ми мълчи! Всичко, което мисля за тебе, вече го казах, тъй че не се бой, по-лошо няма да те сполети.

— Разбирате ли, Виктор Алексеевич, всичко се завъртя след нашето посещение в Министерството на науката. Не съм ви казвала, но излезе, че Томилин ни е излъгал.

— Тоест как така ни е излъгал?! — отново подскочи Колобок. — Защо си мълчала досега? Не, явно не съм ти казал всичко, малко ти беше…

— Чакайте, Виктор Алексеевич, не викайте, инак ей сега ще се разплача, и без това ми е криво. Веднага след министерството попитах Льошка за онези работи с обратния ефект и за Майерщранц, а той каза, че това били неграмотни дрънканици и пълни глупости. Тогава сметнах, че Томилин се е държал така не поради зъл умисъл, а поради незнание. Льоша каза, че ако Томилин бил разбирал от физика, щял да се занимава с наука, а не с ръководство. Изобщо помислих, че…

— Ясно ми е какво си помислила — нетърпеливо я прекъсна Гордеев. — И после какво?

— Ами после се опитаха да ме нападнат точно пред къщи късно вечерта, но за щастие ми се размина. Някой стреля, после писна алармата на една кола и нападателите се разбягаха, а буквално след минута довтаса един милиционерски патрул. Тогава си помислих, че просто съм имала късмет, а вече след вчерашната история се сетих, че някой ме е спасил. Защо не опитаме да тръгнем оттук?