Смърт заради смъртта

— Но защо, защо не ми вярвате? — отчаяно възкликна Бойцов. — Наистина не знам кой искаше да ви премахне. Не знам, не знам! Разказах ви всичко, което знам.

— Добре — примирително кимна тя. — Сега аз ще ви кажа всичко, което знам, за да не се чувствате онеправдан. Искате ли? Слушайте тогава.

… Имало едно време в Москва един талантлив физик, Григорий Войтович. Много дълго не се оженил, избирал, избирал и накрая избрал младата ослепителна красавица Евгения. Вижте, ето снимка от времето, когато се запознали. Оженили се, родила им се дъщеря. Всички мъже завиждали на дребничкия плешив Гриша Войтович, който успял да извади такъв късмет. Евгения обичала мъжа си, била му вярна, семейството живеело мирно и сговорно.

Преди няколко месеца, докато работел върху изследователската си тема, Войтович забелязал, че устройството, което разработва, дава така наречения обратен ефект. Опитните животни реагирали на него твърде агресивно, стигали до взаимно изяждане, което изобщо не им е присъщо. Тъй като устройството било предназначено за използване в градска среда, Григорий Илич настоял резултатите от наблюденията над животните да бъдат представени в окончателния отчет по темата. Това несъмнено би довело до обнародване на факта, че антената, която имала напълно мирно предназначение, дава и обратен ефект, който се изразява в рязко повишаване на агресивността у живите същества, намиращи се в обсега на действие на обратната примка. На някого обаче тази идея не харесала. Този някой започнал да уговаря Войтович да се откаже от добросъвестното излагане на резултатите от експеримента. Не знам как го е уговорил, с какво го е убедил, не е изключено да си е послужил с пари, но е постигнал своето. Отчетът бил фалшифициран, в него нямало и дума за това, че в обсега на прякото действие на антената се наблюдава като страничен ефект намаляване на агресивността, за сметка на това обаче в обсега на обратното действие агресивността рязко се повишава. Разработващите антената скрили тези данни. Защо? Ето това искам да знам. Ако получа отговор на този въпрос, бих отговорила и на останалите. Вие, Вадим, не знаете ли случайно защо те са скрили данните и са подправили отчета? Не? Жалко, толкова се надявах на вас. Добре, ще продължа. Григорий Илич Войтович, неговата красива съпруга и чаровната им дъщеричка живеят близо до Института, точно на територията, обхваната от въпросната „обратна примка“. И след известно време Войтович започва да усеща действието на антената върху собствения си гръб. Красотата и младостта на съпругата му, които по-рано били за него обект на гордост и обожание, изведнъж се превърнали в постоянен източник на ревност. Ревността се задълбочавала, семейните кавги, каквито по-рано изобщо нямало, станали на практика ежедневни и все по-жестоки — с викове, чупене на съдове и закани. Войтович работел усилено, оставал в Института до късно, седял там и в почивните дни, и в празничните, всъщност не ходел никъде само вкъщи и в своята лаборатория. С други думи няколко месеца той се намирал под постоянното въздействие на антената. Той не можел да не разбира какво става с него и на няколко пъти споделял това с човека, с когото някога работили заедно върху антената, и го молел да обнародва истинските резултати от експериментите. И отново този човек успял да придума Войтович. Как? С какво? Не знам, но искам да науча. Накрая се случва най-страшното — Войтович убива своята толкова обичана съпруга. Антената действа на хората различно, в зависимост от продължителността на пребиваването им в обсега на въздействие и от индивидуалните особености на нервната система и психиката. Войтович нямал късмет, неговата психика откликнала на въздействието на обратния ефект твърде бурно, а в обсега на въздействие се намирал практически постоянно в продължение на шест месеца. Той дори не осъзнавал, че е убил жена си, не можел да повярва в това, в момента, когато дошла милицията, не бил на себе си. Прибрали го и го откарали в предварителния арест, доста далече от Института и от антената. И той започнал да се съвзема. Започнал да проумява какво се е случило, да си припомня как и защо е извършил убийството. И разбрал, че сам е виновен за всичко. Оставил се да го придумат, проявил слабост, отстъпил пред съблазънта… Вие, Вадим, не знаете ли пред каква съблазън е отстъпил? Не? Жалко. Та така, Войтович проумява, че само той е виновен за всичко. Вие молите да го пуснат вкъщи. След три дена той се самоубива, след като написва предсмъртно писмо с такива думи: „Корените на нашата вина се крият в безкрайността.“ Вие разбирате ли смисъла на тази фраза, Вадим? Отново не? Ами добре, сега аз ще ви го обясня. Като начало погледнете това. Отворете папката и погледнете. Отворете я, отворете, не се притеснявайте. Това са снимките на зверски закланата Евгения Войтович. А това са жертви на други престъпления, извършени на територията на въпросната „обратна примка“. Ето това момченце е било пребито до смърт от ученици, осмокласници. Знаете ли заради какво? То разхождало кучето си край площадката, където те играели футбол. Кучето видяло топката, дръпнало каишката от ръцете му и изтичало на площадката. Било младо и още необучено и много му се искало да поиграе. Младите футболисти били много недоволни от това, че кучето им се замотало в краката, и убили стопанина му, който бил на осем години. Погледнете в какво са го превърнали. Гледайте, Вадим, хубаво се вгледайте, ще бъде полезно за вас. А тези две момичета са ученички от шести клас, те са по на единайсет години. Те били изнасилени и убити от ученици от ПТУ четиринайсет момчета по на шестнайсет-седемнайсет години. А този мъж се озовал там случайно, прибирал се от гости, решил да запали цигара, но нямал кибрит и за свое нещастие помолил за огънче група младежи, които си приказвали нещо в градинката. Сторило им се, че минувачът не изрекъл достатъчно учтиво думите: „Момчета, имате ли огънче?“ Сметнали, че той първо е трябвало да каже „Добър вечер…“ В моргата дълго не могли да го идентифицират, защото като тръгвал на гости, не си взел документите, а лицето му било превърнато в къс окървавено месо. А това е една парализирана старица, убита от собствената си дъщеря. Старицата била напълно обездвижена, но можела да говори и като всеки болен човек, при това възрастен, била много досадна. Проявявала капризи, заяждала се, оплаквала се, не давала на дъщеря си възможност да има какъвто и да е личен живот. Но нима това е причина да убиеш? И то толкова жестоко. Погледнете, Вадим, внимателно гледайте, това е всичко, което можах да събера, но времето ми беше малко. Това е само малка част от кошмара, който е вилнял в Източния район на нашия град. Но и това е достатъчно, за да разберете каква е цената на обстоятелството, че някой е успял да придума Войтович да премълчи. Е, може би сега ще ми кажете в името на какво е мълчал? Заради какво е принудил хората да платят такава чудовищна цена? Пак ли не можете? Добре, дайте ми тук папката със снимките, а сега погледнете тази карта. Ето го Източния район, тук се намира Институтът. Виждате ли тази неправилна осморка? По-голямата примка съвпада с полето на прякото действие на антената и съответно с обсега на страничния ефект — намаляване на агресивността. Тук има много малко точки, а те обозначават местата, където са извършени убийства и изнасилвания. И дори точките, които съществуват, са с различни цветове, но сред тях почти няма черни и виолетови. Това означава, че и тук, разбира се, се извършват убийства, но предимно не от хулигански или битови подбуди, не в семейството, а поради корист, отмъщение, по поръчка, с цел прикриване на друго престъпление, например изнасилване. И изобщо убийствата тук са много по-малко, отколкото във всеки друг район на града. А ето тази, по-малката примка се състои почти плътно от виолетови и черни точки, с тях са обозначени битовите и хулиганските убийства. Знаете ли какво е убийство от хулигански подбуди? Това е да убиеш човек, към когото нямаш никакво отношение, с когото не те свързва нищо, убиваш го просто така, защото не ти е харесал цветът на косата му или защото преди да помоли за огънче, не ти е казал „Добър вечер“, или просто защото си в лошо настроение и ти се иска да убиеш някого. Защо ме гледате така, Вадим? Не знаете ли, че заради такива неща се убива? Ами да, разбира се, вашите интереси са държавни, какво ви засягат нашите дребни милиционерски грижи, вие и понятие си нямате защо обикновени хора убиват други обикновени хора, вас ви вълнуват само шпионски страсти…