Призрачна музика

— Какви например?

— Например това, че изобщо не е задължително убийството на Храмов да е свързано с убийството на Дударева. Защо изобщо си решила така, скъпа приятелко? Нима поводите да убиеш един адвокат и бивш следовател са малко? Да не би този Храмов да е с ангелски крилца и да няма врагове и недоброжелатели? И тъй като аз съм ти началник…

— И тъй като ти си ми началник — прекъсна го Настя, — се разпореди тези версии да бъдат проучени. Имаш цял отдел подчинени и докато Житената питка го няма, ти си едноличен цар и бог тук. Само че и през ум да не ти е минало да се разпореждаш единствено и само с мен. Разбирам, Юра, че имаш проблеми с израстването, че си млад ръководител, който е тръгнал от нашите редици, и че ти е неудобно да издаваш заповеди. Знаеш ли, че съществува думата „целенасочено“? И ти трябва да ни нареждаш целенасочено. А ти чакаш ние да дойдем при теб и да ти предложим нещо, а ти да го одобриш и да се съгласиш. И излиза, че ние сами си търсим работа. Аз се отнасям към това с разбиране и съчувствие и те моля за разрешение да се заема със своята версия, а ти възложи другите на някой друг, чу ли? Само не и на мен.

— На главата ми се качи — измърмори мрачно Коротков.

— Просто се възползвам от това, че все още си по-младши от мен по звание. Не плачи, Юрик, скоро ще станеш подполковник и тази бъркотия ще свърши. И ще ме пришпорваш до изнемога. Значи да тръгвам, нали?

— Добре де, върви.

Коротков отиде до вратата и се заслуша.

— Какво става там с нашите генерали? — попита Настя.

— Май вече не обикалят. Или поне в коридора не се чуват угоднически гласове. Да, насмалко да забравя, как е Стасов и семейството му?

— Добре са. Закачат се с Ира, опитват се да уредят живота й. Време е да я запознаем с Миша Доценко, може да се харесат.

— Че защо не? — оживи се Коротков. — Идеята е много хубава. Ира ще бъде добра милиционерска съпруга, толкова години живее с Татяна, тъй че вече проявява пълно разбиране към всичките ни трудности. А хлапето как е?

— Огромно е. Ей такова — разпери широко ръце Настя. — Отдавна ли не си ходил у тях?

— Сигурно има два месеца. Гришка още не бе проходил.

— Вече търчи навсякъде.

Коротков излезе, а Настя проведе няколко телефонни разговора и се отправи при бившите колеги на Анатолий Леонидович Храмов.

Пътьом се отби при експерта Олег Зубов.

— Защо си дошла? — посрещна я навъсено той. — Нямам нищо за теб.

— Знам. Олеженка, може ли да те помоля нещо?

— Първо мини през бюфета — отвърна по навик експертът. — Не давам нищо безплатно.

— Ще ида до бюфета — съгласи се Настя. — Но преди това може ли да ти кажа молбата си?