Призрачна музика

На пръв поглед в болничната стая нищо не се бе променило. Леглата си бяха пет, на всички лежаха пациенти, а до тях седяха посетители. Денис се намираше в ъгъла, до прозореца, а до него седеше Артьом. Но още в следващата секунда Настя осъзна, че нещата не са като предния път. Денис вече не лежеше, а седеше в леглото, лицето му бе оживено и в същото време съсредоточено, а пък Артьом гледаше приятеля си с изненада и възхищение. И всичко й стана ясно: Вадим вече е идвал тук и първите резултати са налице.

— Здравейте — поздрави пръв Денис. — Артьом, Анастасия Павловна дойде.

— Здравейте, младежи — отвърна Настя. — Как сте?

— Прекрасно! — заговори развълнувано Артьом. — Нямате представа какво става тук. Оказа се, че Денис познава един човек, който работи в Центъра за защита от стреса. Този човек дошъл тук да посети някакъв познат и видя Денис. Те се разприказваха, а аз се оплаках, че Денис оздравява много бавно, и този човек — Вадим, каза, че може да му помогне.

Артьом играеше ролята си прекрасно, като се правеше, че за пръв път обсъжда това с Настя, и й разказваше с най-големи подробности онова, което вече бе споделил с нея, докато се разхождаха по улицата. Настя, която много добре си спомняше концепцията за самоконтрола още от книгата и от старите телевизионни предавания, го слушаше внимателно и се преструваше на изненадана.

— Представяте ли си, оказва се, че мозъкът ни изцяло командва нашия организъм. И може да контролира самостоятелно всяка функция на всеки орган. Още преди да го ранят, Денис правеше упражнения и при него механизмът за командване на ръцете и краката вече бе задействан, затова сега всичко тръгна толкова лесно, че направо да не повярваш. Шевовете му почти зараснаха, а раните заздравяват направо пред очите ни. Лекарите просто са полудели, всички идват тук да гледат Денис, показват го един на друг, клатят глави и никой не може да разбере нищо.

Настя премести поглед към Денис. Той седеше сияещ и горд и сега тя не видя в очите му онази омраза, която я прониза миналия път. Той беше в центъра на вниманието, Артьом разказваше в захлас за него, за болестта му и за успехите му и дори омразната Каменская го слушаше със зяпнала уста. Впрочем, защо трябваше да я мрази? От днес нататък тя не беше пречка за него, тя вече никога нямаше да може да го засенчи и да му отнеме обичта и вниманието на Артьом, защото той, Денис Баженов, знаеше и умееше онова, което не знаеше и не умееше нито тя, нито дори самият Артьом.

„Е, слава богу — помисли си с облекчение Настя, докато подаваше на младежите банани и портокали. — Работата е свършена, момчето оздравява, ревността е мъртва. Вярно, засега, все някога ще се появи друг човек, който задължително ще привлече вниманието на Артьом — вероятно някое момиче. Но, първо, тогава Денис ще бъде много по-голям и да се надяваме, ще стане много по-мъдър и търпелив. И второ, самият той може би ще се влюби или ще се заинтересува от някого и тогава ще може да погледне ситуацията с други очи. А трето и най-важно — той оздравява. Здраве да е, останалото ще се нареди. Във всеки случай трябва да се има предвид, че всичко изглежда много страшно и тежко само първия път, а след това сърцето все някак се научава да се справя“.