Призрачна музика

— Казвай — разреши й милостиво той.

Зубов вдигна глава от микроскопа, разкърши с удоволствие рамене и се протегна така, че костите му изпукаха.

— Само се изгърбвам от тази работа — оплака се Олег. — Или седиш по цели дни, превит одве, или пълзиш на колене по мократа пръст, или…

Това беше неизбежен елемент от общуването със Зубов и всеки, който искаше да размени дори и две думи с него, трябваше да събере кураж и търпеливо да изслуша целия репертоар жалби от работата, от здравето, от положението в страната и от глобалното затопляне. Зубов бе много квалифициран специалист и имаше право да се подписва под огромен брой най-различни експертизи, затова всички се съобразяваха с него и търпяха чудачеството му и тежкия му характер. Настя издържа с чест изпитанието — просто изключи и се отдаде на собствените си мисли.

— Казвай какво искаш — рече най-сетне Олег. — Пак ли е нещо „спешно-секретно-началническо“?

— Не, много по-просто е. Познаваш ли Мусин?

— Експерта ли? Познавам го. И какво?

— А можеш ли да му се обадиш?

— Мога. И защо?

— Разбираш ли, при следователя Гмиря има едно дело, по което работя. От сутринта не мога да хвана Гмиря, а Мусин беше на местопрестъплението и взе пробите. Искам да го попитам за резултатите. Само че той няма да ми ги каже: каква съм му аз? С него почти не се познаваме.

— Мога да го направя — отвърна с облекчение Зубов. — Не е голяма работа. Може да не ходиш до бюфета, ще го направя безплатно заради старото ни приятелство.

След десет минути Настя излезе от сградата на „Петровка“, като си повтаряше наум: „По фасовете има слюнка само на Храмов. По едната чаша има отпечатъци от пръстите на Храмов, следи от устните му и остатъци от минерална вода. По другата чаша няма нищо, освен отпечатъците на Храмов. Няма дори следи от вода. На местопрестъплението има много отпечатъци от пръсти, които не са на собствениците на апартамента, но това е обяснимо, като се има предвид, че Храмов често е приемал клиенти у дома си. Дали някой от тях е убиецът? Или не е нито един от тях? Ако се съди по това, че Храмов е дал чаша на госта си, а той дори не се е докоснал до нея, значи е бил повече от предпазлив. Защото често се случва престъпникът да яде и пие заедно с бъдещата си жертва, а сетне старателно да измие съдовете и да заличи следите там, където ги е оставил. При огледа това веднага се забелязва. Но убиецът на Храмов не е постъпил така. Той просто се е постарал да не оставя следи, а онези, които е оставил, не могат да се различат сред несметния брой отпечатъци, оставени от други хора. Храмов е живял две седмици сам, без жена си, и ако се съди по натрупания прах в жилището, през това време не е почиствал нито веднъж, а там са идвали по няколко посетители на ден. И престъпникът много добре е знаел, че за две седмици в жилището са се натрупали толкова много отпечатъци, че дори може и да остане да спи там, без да се притеснява. Умен мръсник!“