Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
Разбра ли, Каменская, къде трябва да търсиш отговора?“
Настя изпи на един дъх кафето си и демонстративно силно тресна чашата точно пред онова място на масата, където според нея би трябвало да седи въпросът с немигащи очи, който си донесе от къщи.
— И без теб се оправих — каза презрително тя. — Стой си тук, зловреднико. Ще видя каква физиономия ще направиш, когато открия отговора сама.
Вратата тихичко се отвори, в кабинета се вмъкна Коротков и бързо превъртя ключа в ключалката.
— С кого си говориш тук? — попита шепнешком той. — По телефона ли разговаряш?
— Не, говоря си сама — отвърна най-спокойно Настя.
— По-тихо! По коридора се разхождат генерали, току-виж се заврат в кабинета ти.
— Нека да се заврат — сви рамене Настя, но за всеки случай понижи глас. — Да не би да пием водка и да играем карти.
— Много ти разбира главата от генерали. Ако поискат, могат да се хванат за каквото си щат — и за това, че пушиш в кабинета, и за това, че пиеш кафе, и за това, че използваш бързовар, въпреки че пожарникарите са забранили. По-добре да не им се набиваш в очите. Ще ми налееш ли малко кафе?
— Коротков — засмя се тихичко Настя, — ти вече си много голям шеф и би трябвало да имаш секретарка, която да ти прави кафе и да ти го сервира в красива чаша, а ходиш да просиш от подчинените си като някой плебей.
— Свиди ли ти се?
— По-скоро ми се ще да се заяждам. Житената питка не се ли е обаждал?
— Има си хас, как да не се обажда! Всеки ден ми къса нервите. Страхува се, че без него ще разпусна отдела.
— Кога се връща?
— След два дни. Какво, да не би вече да ти е домъчняло за него? Или не се чувстваш добре под моето мъдро ръководство?
Настя не му отговори. Извади кутията с кафе и захарницата и сложи пред Коротков чиста малка чашка и канче с току-що кипнала вода.
— Налей си, тук сме на самообслужване. И тъй като ти си ми началник, ще те известя, че се каня да отида на мястото, където преди е работил адвокат Храмов.
— Защо? Какво искаш да откриеш там?
— Искам да разбера дали през последните дни преди смъртта си не се е опитвал да си поговори неофициално с бившите си колеги и да научи нещо от тях.
— А защо да е неофициално?
— Защото, ако по принцип поддържа отношения с тях, би трябвало да ходи на рождените им дни и на честването на най-различни събития — като Деня на милицията или присъждането на поредното звание на някого. Това наричам официален контакт. А неофициалният контакт е, когато най-неочаквано се е обадил и е задал някакъв въпрос. Или два въпроса.