Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политические детективы » Призрачна музика
Призрачна музика - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Призрачна музика

Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Авторка е на 33 романа, преведени на 26 езика. Книгите на Маринина са продадени в 35 милиона тираж в цял свят, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. По романите й са заснети няколко телевизионни сериала, спечелили огромна популярност. В колата си е взривена Елена Дударева — собственичка на преуспяваща туристическа агенция. Следователите по случая не могат да установят причините за убийството. В хода на разследването те стигат до почти слепия младеж Артьом, който е разговарял с убиеца и въпреки че не може да опише външността му, е запомнил гласа му и музиката, която е слушал. Анастасия Каменская е изправена пред моралната дилема дали да въвлече младия мъж в разрешаването на случая, защото може да изложи живота му на опасност. Търсейки поръчителя на убийството, тя попада в омагьосания кръг от семейни изневери и болезнена ревност, търговия с наркотици и пиратски записи. За да стигне до убиеца, се изисква да надмогне логичните на пръв поглед обяснения. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 116
Перейти на страницу:

Лидия Ивановна се мъчи цели два дни в апартамента на Романова, подскачайки при всяко позвъняване на вратата. Моментално поглеждаше към примитивната, но сигурна техника и виждаше, че от двете лампички свети само една. Значи не е онова, което чака, и може да не се притеснява. Към края на втория ден, след поредното позвъняване, светнаха и двете лампички. Лидия Ивановна пооправи прическата си, изпъна блузката си и тръгна с енергична крачка към вратата.

— Кой е? — попита тя, както се постъпва в такива случаи.

— Лельо Клава, идвам при вас — чу се тих неуверен глас.

Лидия Ивановна отвори вратата. Пред нея стоеше някакво същество, за което трудно можеше да се каже, че е човек. Челото му бе покрито с пот, а в очите му се четеше мъка и страх. С просто око се виждаше, че всеки момент ще получи пристъп на наркотичен глад, а може би дори вече бе изпаднало в това състояние.

— А къде е леля Клава? — попита притеснено съществото.

— Няма я, синко — отвърна Лидия Ивановна колкото се може по-приветливо. — Ще си дойде след два дни. А ти какво искаш? Може пък аз да ти помогна?

— Исках… такова… как беше… А къде е леля Клава?

„Много му е зле — помисли си жената със съчувствие. — Дори не разбира какво му говорят. Естествено, как да разбира думите, при положение че всичките му сили са съсредоточени в борбата със страха“.

— Синко — рече мило тя, — нали ти казах. Клава ще си дойде след два-три дни. В момента я няма вкъщи. Но ти влез, миличък, почини си малко, много зле изглеждаш. Да не ти е лошо на сърцето, а? Влез в стаята, седни, ще ти дам валидол.

— Не… трябва ми такова… А вие не знаете ли къде е?

— Кое, миличък? — попита търпеливо Лидия Ивановна. — Какво е това „такова“? Да не си изгубил нещо?

В очите на съществото проблесна просветление. Очевидно с огромно усилие на волята си то събра последните остатъци от разума си, за да се съсредоточи и да не извърши някоя глупост.

— Извинете — каза то с що-годе човешки глас, — извинете за безпокойството, ще дойда друг път.

— Е, както искаш, синко — завъртя глава Лидия Ивановна. — Но можеш да влезеш и да си починеш малко, че не дай си боже, ще вземеш да паднеш на улицата. Направо страх да го хване човек, като те гледа, та ти си много болен.

— Не, благодаря, добре съм — изломоти съществото. — Довиждане.

Лидия Ивановна затвори вратата и се върна в стаята. Прозорците на апартамента гледаха в посока изхода на блока и тя много добре видя посетителя си, който с несигурна походка се отдалечи към съседния вход. Видя как той влезе там, а след няколко минути излезе и закрачи към отсрещния блок. От отсрещния блок пък тръгна към блока отляво. На известно разстояние след него вървеше Сергей Зарубин. Тя вдигна слушалката на телефона.

— Коля, ти ли си? Аз съм Лидия Ивановна. Пусни ме да изляза оттук, картинката е ясна. Твоята бабичка е пласьор на наркотици.

* * *

— Бива си я старицата! — завъртя възхитено глава Селуянов. — Кой можеше да допусне, та бабичката има съвсем почтен вид. Можем да не претърсваме апартамента, защото там със сигурност няма нищо. Най-вероятно ги крие из разни скривалища в съседните блокове. Това е стар номер, имали сме си работа с такива неща и ги знаем. Затова нейният гост е тръгнал да обикаля обичайните места, та да не би да е останало нещо.

Номерът наистина беше стар и добре известен сред дребните търговци на наркотици. Нито един здравомислещ пласьор не би държал стока в дома си. Пакетчетата с дрога се скриваха предварително на разни привлекателни местенца близо до местонахождението на продавача. Купувачът отиваше при продавача, плащаше му и в отговор получаваше заветното указание за мястото, където е оставена дрогата. Отиваше и си я вземаше. Колкото и печени ченгета да се изтърсят при търговеца, нямаше начин да докажат, че между продавача, който кротко се разхожда насам-натам, и скрития неизвестно къде наркотик има някаква връзка. Клавдия Никифоровна също не държеше стоката в дома си, не беше вчерашна. Поставяше я предварително зад парното и на разни други тайни места в съседните входове и просто казваше на купувача, който идваше при нея, къде е скрито заветното пакетче.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)