Призрачна музика

— Ами не са — разпери ръце Сергей. — А миньорите как живеят без заплати? Ами учителите? Ами работниците в заводите? Хранят се от градините на вилите си, изкарват по някоя пара кой където може и я карат на хляб и вода. Някои завързват контакти с престъпници. Между другото разговарях с момчетата от Нижни Новгород — със съучениците ми от милиционерското училище, и те в прав текст ми казаха, че понякога залавят някого да върши чиста проба престъпление, но ръката им не се вдига да го регистрират, защото той общо взето е добър човек, но не може да погледне децата си в гладните им очи, просто няма сили да го направи. Стои половин година без заплата, а след това се уреди да превозва нелегална стока или да лепи етикети на бутилки с фалшиво вино. Всеки умира сам. Хората строяха заедно само комунизма, но без заплата всеки си стои сам и никой не му помага в тази тъжна работа. Тъй че, ако се върнем към многострадалната Светлана Романова-Чибисова, можем със сигурност да твърдим, че тя не е изпращала никакви пари на майка си и не е можела да изпраща, особено през последните три години.

— Изпрати ли запитване до милицията в Магадан? — попита Коля. — Може би тя или мъжът й всъщност са станали престъпници, за да не умрат от глад и да изхранят децата си?

— Изпратих, разбира се. Съпрузите Чибисови никога не са се замесвали в нищо. Те са кристално честни хора. А местният участъков е техен личен приятел, близък е на семейството и гарантира за думите си.

— Да бе, гарантира — измърмори Николай. — Също като твоите приятели от Нижни Новгород. Сигурно също е милозлив и вижда всичко, но си мълчи, защото им влиза в положението.

— Е, Коля, каквото съм научил, това ти разказвам. Такъв е официалният ми отчет. А ти имаш ли основания да се съмняваш в него?

Селуянов повъртя замислено цигарата в пръстите си, а сетне се вторачи в нея с недоумение, сякаш не проумяваше каква е тази ароматна пръчица в ръцете му и откъде се е взела. А когато се сети как се нарича тя и за какво служи, мушна цигарата в устата си и я запали.

— Не — отвърна спокойно той. — Нямам основания да се съмнявам. Синът на баба Клава е най-обикновен престъпник, който обикаля от затвор в затвор и навърта присъда след присъда, а дъщеря й просто няма късмет. И единият, и другият не са имали и нямат пари. И както се досещаш, не са изпращали пари на майка си, особено през последните три години. А според моята информация, точно през последните три години бабичката е започнала да забогатява не с дни, а с часове, и това богатство й донасяли на крака някакви съмнителни типове. Сещаш ли се накъде бия?