Призрачна музика

На другата сутрин тя отиде в управлението по вътрешна сигурност и намери майор Перетурин. Той изслуша въпросите й с известно недоумение и дори с неудоволствие.

— Да, моят приятел от криминалния отдел ми се обади и аз се съгласих да се срещна с този… как му беше името… Храмов. Храмов ми се обади и аз му предложих да дойде при мен в службата. Той дойде, обади се от пропуска, аз му поръчах пропуск и му обясних къде да ме намери, но той пристигна в кабинета ми чак след половин час. Тъкмо се канех да му кажа, че половин час от времето, което му се полага за срещата, вече е изтекъл, но Храмов ме изпревари, извини ми се любезно и каза, че напразно ме е обезпокоил и че вече е решил всичките си въпроси. Е, щом ги е решил, значи ги е решил — една грижа по-малко.

— А не знаете ли къде е бил през този половин час? — попита без капчица надежда Настя.

Перетурин сви рамене.

— Нямам представа, не съм се интересувал — отвърна равнодушно той.

Настя отиде при началника на дежурната част, който се оказа не чак толкова равнодушен, колкото Перетурин, още повече че тя се опитваше да му се усмихва колкото се може по-чаровно. Той се отнесе с разбиране към молбата й да провери в колко часа и кой от служителите на управлението е отметнал пропуска, издаден на Анатолий Леонидович Храмов. След двайсет минути намериха пропуска. Беше издаден в петнайсет часа и десет минути за кабинета на майор Перетурин, а отметнат на излизане в осемнайсет часа и четирийсет и пет минути неясно от кого, тъй като подписът не се четеше, но очевидно не беше на Перетурин.

— А на кого е? — попита глупаво Настя.

— Ние милиционери ли сме или какво! — смигна й хитро началникът на дежурната част. — Хайде да отидем в моя кабинет, ще ви почерпя с чай, имам и хубави бисквити. И ще установим на кого е. Как е възможно един цивилен човек три часа и половина да се разхожда из управлението и ние да не знаем къде и при кого е бил. Това е нарушение.

Въпреки горещината, Настя с удоволствие изпи гостоприемно предложения й чай с бисквити, побъбри си мило с дружелюбно настроения началник, а след още един час им съобщиха, че подписът на пропуска е на капитан Мизин. Мизин беше на работното си място и ако искаше, тя можеше да поговори с него веднага.

…Преди няколко дни Мизин тъкмо се връщаше от обяд, когато се сблъска в коридора с Толя Храмов. Двамата не се бяха виждали от три години. Когато преди време поддържаха връзки, Храмов беше оперативен работник, а Мизин — участъков.