Опасно за живота

Изпитият коняк разшири не само кръвоносните съдове, но и кръга въпроси, приемливи за обсъждане. Така поне реши Турецки и попита:

— Наташа, вие омъжена ли сте?

— Такааа — проточи тя, — ето че започнаха въпросите за моя личен кивот. А аз си мислех, кога ли най-после…

— Не отговаряйте, ако не искате — притесни се Турецки.

— Е, защо, нали ви се иска да разберете? Не, не съм омъжена. Някога бях, но за кратко.

— Просто вие сте толкова интересна жена, нима… — започна Александър.

— А нима интересните жени винаги и непременно са омъжени? — прекъсна го Наташа насмешливо. — Според моите наблюдения е тъкмо обратното: именно ярките, умните, с една дума, интересните жени като правило не са омъжени.

— Защо? — тъпо попита Саша.

— Явно, защото мъжете са неинтересни. Какво, получихте ли си го? — разсмя се тя, като гледаше разстроеното лице на Саша. — Винаги ме е учудвало това мъжко фукане. Защо все си мислите, че вие избирате. А всъщност вас ви избират. И ако няма какво да избереш, то тогава? Това е цялата работа.

Ама че обидни неща говореше тя! Особено за такъв супермен и плейбой, за какъвто — рядко! рядко! — но все пак се смяташе Александър Борисович. А и кой мъж поне веднъж в живота си не се е смятал за супермен и плейбой! Както казва самата Наташа — това влиза в професията! Но най-интересното беше, че тези обидни думи бяха произнесени с такава мила усмивка, с такива ласкави модулации на виолончеловия глас, че съвсем не му се искаше да се обижда. И Саша се разсмя.

— А деца имате ли? — все така усмихвайки се, попита той и се спря, като видя как се промени лицето й.

— Нямам деца. Имах дъщеря. Почина — бързо отговори Наташа и се извърна към прозореца.

Саша объркано замълча, без да знае как да продължи разговора. Той си представи за миг, че двамата с Ирина са изгубили своята Нинка, своята звънка камбанка, и дори поклати глава — не дай боже!

Наташа пак заговори, като продължаваше да гледа през прозореца:

— След смъртта на дъщеря ни се разведохме с мъжа ми. Случва се, мъката сближава, става и обратното. При нас се случи вторият вариант. А после с мен стана нещастен случай, който продължи десет години. Естествено помни те „Ирония на съдбата“, нали? Барбара Брилска разказва за своя роман с един женен мъж. Това е моят случай. Десет години без право на кореспонденция. Той между другото също е московчанин. — Наташа помълча. — Но, както е известно, всичко минава. И това в края на краищата мина. Само че аз вече не се влюбвам нито в женени, нито в ергени. Знаете ли, сега бих изпушила с удоволствие една цигара. А не ми се иска да излизам навън.