Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
Жената погледна Турецки и на него му се стори, че очите й подозрително блестят.
— Сега ще го организираме — засуети се Саша, като се зае с прозореца. — Ето, съвсем достатъчен процеп за отстраняване на дима и предотвратяване на задимяването в помещението… — дрънкаше той някакви глупости, като се страхуваше, че влагата от очите й ще потече навън.
Наташа взе цигара от кутията, която й подаде, и леко се наведе към запалката. На светлината на малкото жълто пламъче Саша видя печално отпуснатите ъгълчета на устните й, потрепващите крайчета на ноздрите, сенките под очите. И му стана така нетърпимо жал за нея, прииска му се веднага да я притисне към себе си, да гали късо подстриганата й кестенява коса. И нека тя да поплаче на рамото му, да изплаче мъката си.
Но Наташа не заплака, а, напротив — усмихна се.
— Вижте, вече се разсъмва — каза тя, като погледна пак през прозореца. — Сега ще допушим цигарите си и ще поспим малко, нали?
— Добре — огорчи се Турецки. И започна трескаво да съобразява какво да я попита, така неутрално, та да не я разстрои пак, но в същото време да не й е безразлично.
— Наташа — спомни си най-после той, — казахте, че болните ви са безнадеждни. От какво боледуват, ако не е тайна?
— Хронични хепатити. Хепатити с цироза на черния дроб. Те вече са почти пълни инвалиди. Изгарят като свещички. Та почти осемдесет процента от тях са наркомани! Ти ги вадиш, те пак се връщат към своето.
Турецки едва не подскочи! Е, разбира се, че са наркомани!
— Наталия Николаевна! — с официален тон произнесе старши следователят към Главна прокуратура. — Разследвам дело, свързано с наркобизнеса. По това дело и пътувам за вашия град. На следствените органи може да потрябва помощта ви. В качеството на специалист или експерт. Затова ви моля да ми дадете адрес и телефон, на които бихме могли да ви намерим.
— Вие сериозно ли? — учуди се Наташа.
— Напълно — отвърна Александър и за по-убедително й показа служебната си карта.
— Е, щом е нужно на следствените органи…
Наташа извади от чантичката си визитка и я подаде на Турецки. Той я погледна.
— И адреса си напишете, моля ви — домашния.
Наташа сви рамене и написа няколко реда.
— Така. — Доволният Турецки прибра визитката в портфейла си. — Аз, разбира се, и без това бих ви поискал телефона. Но нали можехте и да откажете на бедния юноша. А сега съм сигурен в нашата бъдеща среща. И ви предупреждавам, че ще се влюбите в мен. Макар и мъничко.
— Нима? — учуди се на нахалството му Наташа. — Толкова ли сте сигурен?
— Да. Аз много ще се постарая — заяви Турецки.
— Това какво, също ли е заради интересите на следствието?
— Просто много ми харесвате. Това първо. А, второ, искам пак да се научите да се влюбвате. Това чувство много украсява живота.
— Охо! Аз си мислех, че пътувам със срамежлив, интелигентен човек, а вие, оказва се, сте опасен тип. Вижте какво, Казанова Жепейски! Достатъчно мътихте главата на бедното момиче! Ще ида да се измия.
Наташа стана. Турецки също скочи веднага и я подхвана за лакътя.
— Почакайте — помоли той с подрезгавял глас.
Жената замря. Дългите й мигли бяха спуснати и хвърляха сянка на порозовелите й бузи. Ето сега тя приличаше ни повече, ни по-малко на младо, изплашено момиче. Александър я привлече към себе си и погали късо подстриганата й коса. Тя се оказа много мека и Саша пак прокара ръка по кестенявите кичури.
— Много ми се искаше да направя това — прошепна той някъде в шията й.
Ив този момент тишината в купето беше разкъсана от гадно пиукане. Наташа рязко се отдръпна. Турецки, ругаейки, извади мобилния си телефон.
— Привет, старче, добро утро! — разнесе се противният глас на Грязнов. Всъщност баритонът на Вячеслав Иванович не беше противен, но в този момент…
— Привет — кисело отговори Александър, като гледаше след излизащата от купето Наташа. На всичкото отгоре тя и му се изплези на вратата.
— Защо си такъв кисел? — учуди се приятелят му.