Опасно за живота

А и Ирина звънеше по прекия му телефон, заобикаляйки секретарката.

— Какво има, Ириша? Да не е станало нещо? — разтревожено попита Грязнов.

— Не, нищо подобно. Знаеш ли, Нинка се простуди…

— Трябва ли ти някаква помощ? — прекъсна я неволно Вячеслав, като си погледна часовника.

— Не. Тя просто има температура и я боли главичката.

Слава започна да потропва с тока на обувката си по пода.

— Знам, че влакът ти тръгва скоро — сякаш го видя Ирина, — но ти все пак ме изслушай. Между другото леля Марта ще те посрещне. Ще отседнеш при нея.

Грязнов спря да потропва с крак. „Ами да, тя има абсолютен слух!“ — изруга се той.

— Слушам те, Ириша.

— Аз винаги лекувам Нинка с антигрипин, много й помага. А сега почти няма наши лекарства в аптеките, всичко е вносно. Обадих се в аптечното управление, разбрах, че антигрипин има само в аптеката на улица „Строител“. Слушаш ли ме?

Грязнов, стиснал зъби, слушаше.

— Да, Ириша — отговори той с много спокоен глас, като пак погледна часовника си.

— Отидох в аптеката. Докато плащах на касата, към гишето се приближи един мъж с вече чукната касова бележка и поиска „полипептид Хуанхъ“. Добре го чух. И когато самата аз отидох на гишето, тъкмо му подаваха една картонена кутийка. Знаеш ги, от тия, дето опаковат в тях ампули.

Успях да разгледам етикетчето. Там така и беше написано: „Полипептид Хуанхъ“. И още нещо с дребен шрифт. Докато се връщах към къщи, все си мислех за това. Слушай, Слава, нали полипептид значи белтък. А Хуанхъ е река в Китай. Преди малко проверих в енциклопедията. А вие, като седяхте у нас в кухнята последния път, все за това говорехте, нали си спомняш? Може и да е глупост, но все пак реших да ти се обадя, за да ми е мирна главата. А сега, ако искаш, ме наругай, задето съм такава глупачка и ти пълня главата с врели-некипели.

— Ириша, не си глупачка, ти си най-умната жена на света! — отсече Грязнов с подрезгавял глас. — Дай ми адреса на аптеката!

— Защо крещиш така, полудя ли? — разсмя се Ирина. — Ще оглушея и ще стана професионално непригодна.

— Аз ще те взема при мен, детективко наша! Диктувай, записвам.

След половин час към незабележимата аптека на улица „Строител“ се приближи милиционерски микробус „Мерцедес“. От него слязоха Грязнов и Погорелов. След тях се измъкнаха Олег Лойко и двама сътрудници от групата за прикритие.

— Не мога да разбера защо устройваш тоя спектакъл — намръщи се Грязнов, като огледа яките момчета в петнисти камуфлажни униформи.

— Недооценяваш значението на фактора „сплашване на противника“ — витиевато парира Погорелов.

Но не се наложи да сплашват никого. Възрастната жена, управителка на аптеката, вече два пъти тихомълком гълташе валидол. Лицето й беше покрито с червени петна.

— Имаме сключен договор за доставката на този препарат с московската фармацевтична фирма „Даровете на природата“. Ето, вижте упътването: препоръчва се при много болести. Първо, стимулира имунната система…