Опасно за живота

— Привет на командированите!

— Славка? Откъде се обаждаш?

— Вече от къщи. А вие къде се намирате, господин старши на групата?

— Току-що пристигнах в хотела. Гоголев ме докара. Набелязвахме план за по-нататъшните действия.

— Аха, надушвам. По половинка на калпак ударихте ли?

— Не, по-малко. Е, разказвай какво направи?

— Има резултат. Лелята на твоята Ирка е забележителна бабиера. Тя членува там в обществото за защита на човешките права. В това общество влизат, както сам разбираш, предимно руснаци. При това запасни офицери, бивши военни. Като най-притесняван контингент. Та чрез своето общество тя още първия ден ми намери треньора на нашия персонаж. Той е запасен офицер, подполковник. Тренирал е отбора на рижкия СКА15, разбира се, още по съветско време. Прекрасно си спомня момчето. Самият той го е тренирал. Казва, че наистина е бил стрелец от суперкласа. От дете ходел с баща си на лов. Първо се занимавал с биатлон, но там имало прекалено голяма конкуренция и треньорът му — Павел Аверянович се казва — предложил на младежа да се захване със стендова стрелба с пистолет. Използвали са пистолети „Марголин“. Алгерис постигнал големи успехи, станал майстор на спорта. Но тогава се случила тая история с изнасилването. Треньорът казва, че изобщо не е имало никакво изнасилване. Нашият персонаж излизал с момичето няколко месеца. После се прехвърлил на друга госпожица. И тая, изоставената мадама, му организирала прощална вечер на свещи, а сутринта хукнала в милицията. Самият Павел Аверянович бил на лагер с биатлонистите, когато станало всичко това. Когато се върнал, момчетата от отбора му разправили цялата история. Главното е, че момичето после се опитало да изтегли жалбата си, но машината вече се била завъртяла. Разкрито престъпление — кой ще се откаже от такъв подарък. Но основното е следното: пистолетите се давали на спортистите на отговорно пазене, те подписвали документ за това. Когато треньорът се върнал, Смакаускас вече лежал в следствения арест. Е, Павел Аверянович решил да не утежнява положението му и нищо не казал за пистолета. Тоест пистолетът останал у младежа. После го отчислили някак си. Пистолета, не младежа! Но! Като бивш военен Павел Аверянович е много педантичен с документите. И представяш ли си, запазил е всички дневници за раздаденото оръжие. На кого е дадено, кога, какъв заводски номер. Всичко е запазено! И разписката на Алгерис при получаването на оръжието. Аз направих ксерокопия от цялото това съкровище. Освен протокола донесох и магнетофонен запис. И всичко това за два дни! Ето как трябва да се работи, господин следовател!