Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Стига — весело възрази Наталия Николаевна, — ние с вас май сме връстници, а аз още съм съвсем млада жена — само на четиридесет съм.
— Наистина ли? — зарадва се Александър. Кой знае защо му беше приятно, че те наистина са почти връстници. Ами да, пасваха си по време. Формирали се бяха през седемдесетте. Ето откъде имаха любими общи поети. А ако вземеш някоя, да речем, двадесет или дори тридесетгодишна хубавица — вече е съвсем друго поколение. Като от друга планета. Да преспиш с нея може, но да поговориш, е сложно. И той си спомни, че Рита беше дори по-голяма от него.
— Просто сте уморен. Просто отдавна е трябвало да се изговорите. А няма къде да си излееш душата.
„Така си е — помисли Турецки, — няма да плача на рамото на Грязнов, я! И съвсем не пред Меркулов. А вкъщи също не бива — няма да плаша Ирина, нали. Тя и без това живее във вечен страх.“
— Жена си я пазите, а в службата не е прието. Нали? — Наташа го гледаше с умните си очи и едва доловимо се усмихваше.
— Вие да не сте ясновидка? — попита Александър малко грубовато. Неприятно си е, когато те виждат като на длан! Поне той предполагаше, че тая способност има само законната му съпруга!
— Не, не се плашете — тя сякаш отново прочете мислите му. — Все пак аз съм лекар, нали. Умея да чувам повече, отколкото ми казват. Това влиза в професията.
След като помълча малко, Наташа помоли:
— Налейте, моля ви, Александър Борисович. И аз искам да вдигна тост.
Той изпълни молбата й и очаквателно я погледна.
— Хайде да пием за ефекта на спътника. Знае се, че хората са най-откровени с онези, които срещнат случайно и за кратко, нали? Предлагам да пием за спътника, достоен за искреност. Не го казвам за себе си — смути се тя, но веднага се поправи. — Всъщност и за себе си. И за вас! Не знам аз на вас, но вие на мен помогнахте много. Знаете ли, работя в доста тежко отделение, болните са практически безнадеждни. И понякога отпускам ръце също като вас. Ти ги лекуваш, от гроба ги вадиш, а защо? Те не искат да живеят нормално! И излиза, че работиш нахалост.
— Как може да говорите така! — разсърди се Саша. — Та нали сте лекар! Те очакват вашата помощ!
— Виждате ли — усмихна се Наташа. — Виждате ли как ме подкрепяте? И когато ви слушах, си мислех: ето, човекът си има проблеми не по-леки, а може би дори и по-тежки от твоите. Значи какво? Значи — такъв е животът! И трябва да се живее и да си вършиш работата! Това е. Хайде да пием за нас. Според мен ние сме забележителни.
— Наистина ли? — смути се Саша.
— Че как! — весело откликна Наташа.
Те се чукнаха и юнашки опразниха чашките.
— А сега веднага да замезим — заповяда докторката.
— Е, какви са резултатите, Олег?
В кабинета на Погорелов седяха няколко служители на МУР. Лойко сложи на масата експертизата.
— В ампулите, иззети от аптеката на улица „Строител“ — както винаги обстоятелствено докладва Лойко, — е открит триметилфентонил. Както и предполагахме.
— Вие какво имате, момчета? — обърна се Валентин към двама млади оперативни служители.
— Днес арестувахме един клиент. Купуваше препарата в аптеката. Пипнахме го акуратно, чак край метрото — докладваше набитият Юра Виноградов. — Попритиснахме го. Само че той не знае нищо по същество. Чул за „полипептид Хуанхъ“ на Птичия пазар. Уж срещнал две мадами, познати от дискотеките. Те значи му разправили, че това е лекарство срещу импотентност. — Юра се подсмихна. — Лъже, разбира се. Какво, да му устройваме полови изпитания ли? Да го проверяваме дали е импотентен? Лежи в следствения арест. Естествено, не знае фамилиите на тия мадами. Само имената — Анжела и Марина. Вече започнахме да прочесваме всички дискотеки.
— Добре, какво става с подслушването на телефона на Тамара Кантурия? Каква информация има?
— За целия вчерашен ден тя имаше само един разговор. С Нина Свимонашвили.
— Давай записа — изкомандва Погорелов.