Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— А ти защо звъниш в неподходящо време? — не се сдържа Саша.
— Не разбрах — шашна се Грязнов.
— Станало ли е нещо? — усети се Александър.
— Нищо не е станало. Просто проверка на връзката. Реших да те събудя. Вече е почти седем. Мислех, че ще се зарадваш.
— Извинявай, старче. Аз не съм и лягал. Просто ти се обади…
— Не навреме, така ли? — съвсем се обърка Грязнов. — Ти с какво се занимаваш там, стар женкар такъв? Във влака дори, а?
— Не, Слава, какво говориш, ей богу! Имам спътник — много ценен консултант по нашето дело. Може да се окаже много полезен.
— Ясно. Хубавичка ли е? — ехидно попита слушалката.
— Престани усмихна се Александър.
— Добре. Обади се, когато можеш. Ама че го даваш… — изсмя се Грязнов за дочуване и затвори.
Турецки изскочи в коридора. Пътниците още спяха. Проходът беше съвсем пуст, Наташа не се виждаше. Саша съобрази набързо в коя посока е вагон-ресторантът и се понесе натам. Сънливите шафнери надничаха от служебните си купета и стреснато се пулеха след него. В ресторанта той видя каквото му трябваше. На празните масички стояха вазички с разноцветни астри. Край една масичка седеше дебелият барман от кавказка националност и мрачно пиеше коняк в пълна самота. Саша притича до него.
— Слушай, шефе, продай ми цветя!
Турецки подаде банкнота от петдесет хиляди. Барманът равнодушно го изгледа, после банкнотата, без да прекъсва заниманието си и без изобщо да реагира на молбата му.
— Продай ми, моля те! Вие така или иначе ще направите престой. Поне два дни. Цветята ще увехнат. А на мен много ми трябват!
— Защо? — меланхолично попита планинецът.
— Искам да ги подаря. На една жена. А къде мога да намеря сега цветя във влака? Продай ми, много те моля!
Дебелакът се втренчи в прозореца, като обмисляше чутото. На Турецки много му се искаше да го халоса по къдравата чутура, но се сдържаше.
— Бравос! — най-после произнесе той присъдата си. — Обикновено напият жената, преспят с нея и гуд бай! А ти искаш да й подариш цветя… Бравос! Джигит! Вземай всичките!
Грузинецът измъкна с ловки пръсти синкавата банкнота, като освободи по тоя начин ръката на Турецки за по-необходимо занятие. Саша бързо обходи масичките и събра цветята. Получи се доста симпатично букетче.
— Почакай — спря го планинецът. — Слушай, а къде ще поставиш цветята не помисли, нали?
С тези думи дебелакът откъсна могъщото си туловище от стола и подаде вазичка на Саша.
— Сега върви! — разреши той.
Саша тихичко отвори вратата на купето. Наташа лежеше по гръб, пъхнала ръка под главата си. Краката й бяха присвити в коленете и покрити с одеялото. Тя спеше. Александър тихо постави до главата й вазичката с цветята, полюбува се на спокойното й в съня лице и седна насреща.
Той проседя, без да мръдне, докато вагонът не оживя. После донесе две чашки с вдигащо пара кафе. Сложи едната до Наташа. Тя се протегна, изви се като голяма, красива котка, възбуждайки у Александър бог знае какви желания, и отвори сивите си очища. Погледна цветята, вдъхна аромата на кафето, после премести поглед към Александър.
— Като на кино — промълви жената.
Грязнов се върна в Москва след два дни. С вечерния влак. Като се прибра вкъщи, първата му работа беше да се обади по телефона на Ирина.
— Ириша, здравей! Поздрави от леля ти.
— Слава! Върна ли се вече? Е, добре дошъл. Как мина пътуването?
— Успешно, Ириша, успешно. Леля ти е супер! Вече се замислям дали да не я взема за извънщатен сътрудник. Нося ти колетче от нея. Тия дни ще намина да ти го дам. Как е Ниночка?
— Благодаря, вече се оправя.
— Добре. А твоят благоверен обажда ли се?
— Да. Всеки ден. Има много работа там.
— Ей сега ще му звънна, да разбера какви ги върши. Е, дочуване, Ириша. Ако ти трябва нещо, обаждай се. И ти благодаря за аптеката. Имам да те черпя.
— Стига де — разсмя се Ирина. — Е, бъди здрав, Слава. Трябва да правя инхалация на Ниночка.
После Слава се обади на Погорелов, за да научи последните новини. След като изслуша Валентин, пробоботи в слушалката:
— Добре. Ще изчакаме развитието на събитията. А аз ще ти разправя утре за моите успехи. До скоро.
Третото обаждане беше вече до Александър. Грязнов набра номера на мобилния му телефон и веднага чу гласа на приятеля си.