Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Ще го докарат в апартамента на „Наметкин“. Аз ще пратя момчетата около седемнадесет часа. Те ще разтоварят. Помоли Иля да те пусне по-рано. Днес пак ще ти се обадят. Подготви всичките си контакти, за да излезе стоката от теб без задръжки.
— Добре, Серго — отговори Тамара.
После тя се обади на няколко телефона, като се договори за предаването на „лекарството“.
Към полунощ се обадиха на Тамара от Петербург и й съобщиха, че утре ще й докарат мебелите.
В контейнеровоз с надпис „Горячов и компания. Превозване на мебели“. Номерът на камиона е…
Адрес на доставката: улица „Наметкин“, блок… апартамент…
Цялата нощ в МУР звъняха телефони с непрекъснати междуградски разговори. Турецки, който седеше в кабинета на Гоголев, разговаряше с Грязнов, който не напускаше „Петровка“. Всички постове на КАТ в самия Питер и по трасето Петербург-Москва бяха предупредени за контейнеровоза „Горячов и компания“ с номер…
Рано сутринта на следващия ден към задната врата на едно от учрежденията, заемащи обширна площ почти в центъра на Питер, се приближи микробус „Газела“. Вече го чакаха. От прилепеното към самата ограда здание излязоха няколко млади мъже. Те раздрусаха кротко спящия в будката си пазач и той, прозявайки се, им отвори вратата. Газелата се приближи до самото здание. Кашоните, залепени със скоч и надписани на ръка „полилей“, „сервиз за кафе“, „дреболии от бюрото“ и тям подобни, бързо преминаха в микробуса. Пазачът получи бутилка водка, а газелата напусна територията на учреждението. Недалеч, в една задънена уличка, я чакаше контейнеровоз с надпис „Горячов и компания“.
— Момчета, що така сте се разхвърляли? Мебелите на едно място, а посудата на друго — учуди се мустакатият шофьор, който пушеше папиросата си. В това време от входа на блока няколко младежи изнасяха части от кухненска гарнитура.
— Все се местим! — обясняваше му придружаващият микробуса мъж с кожен каскет. — Събираме се да живеем с тъщата. Преместиха ме в Москва. Решихме да приберем и старата. Защо да остава сама тук? — охотно обясняваше на шофьора мъжът с каскета.
— Значи ще живееш с тъщата? Ох, не ти завиждам, приятел! — изсмя се шофьорът.
— Абе не е за разправяне — словоохотливо поддържаше разговора собственикът на каскета. — На всичкото отгоре бабата вече е пълно куку. Обаче жената ми пили на главата…
В това време кашоните от газелата бързо бяха преместени в търбуха на контейнера, в самото му дъно. После вътре беше натоварена и кухненската мебел.
— А жена ми, разбираш ли: да я вземем, та да я вземем. Ти женен ли си?
— Че къде ще се денеш от тях? — изсмя се шофьорът. — Вече за четвърти път. Това, жените, обожават да имат печат в паспорта. Сякаш им дават медал за трудова слава.
Докато вървеше този вълнуващ разговор, шофьорът на газелата заобиколи контейнеровоза и бързо лепна на дъното на камиона някаква неголяма джаджа. После се появи от другата страна и се приближи до разговарящите.
— Братле, абе гледам, че пушиш „Беломор“, пък моите свършиха.
— Вземи — предложи пакетчето си мъжът с кожения каскет.
— Не, не пуша цигари. Глезотия си е това.
— Правилно, братле, глезотия — подкрепи го представителят на „Горячов и компания“. — В кабината имам още един пакет. Вземи си… Моята, последната, на всичкото отгоре с момченце я взех, та докато се оженим, беше ласкава като котенце. Обаче като подписахме… — продължи той разговора.
— Натоварихме, шефе? — викна един от младежите.
— Добре. Вече стана седем. Време е да потегляме. Уточнихме московския адрес: улица „Наметкин“, нали?
Шофьорът на контейнеровоза се вмъкна в кабината. С могъщо ръмжене камионът потегли на път.
— Успя ли? — попита Каскета шофьора на газелата.
— Мината е на дъното на камиона. Бръмбарът е в кабината — докладва той.
— Добре. Всички сте свободни до утре — разпореди се Каскета.
Младежите бързо се стопиха в утринния сумрак. Уличката беше пуста. Прозорците на плътно прилепените един до друг блокове едва-едва започваха да светват.
Десетки хора следяха контейнеровоза на „Горячов й компания“, който пътуваше към Москва. Следяха с такова внимание, с каквото любителите на авторалита следят „Формула 1“. Постовете на КАТ си предаваха един на друг по веригата информация за движението на камиона.