![Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/0/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-vtora-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-566-5
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]». Краткое содержание книги:
Щом спряха да отдъхнат на срещуположната страна на препятствието, Саймън забеляза на няколко лакътя над себе си туфа бели цветчета — звездички; венчелистчетата им проблясваха като снежинки сред тъмнозелената трева. Гледката го въодушеви: почти не беше виждал цветя, откакто двамата с Мириамел бяха напуснали лагера на Джосуа. Дори зимната шапчица и огнецветът, които обикновено се срещаха в такъв студен сезон, бяха рядкост.
Изкачването на стръмния склон на Свертклиф им отне повече време, отколкото бяха очаквали: когато изкатериха с мъка последното голямо възвишение, слънцето вече се беше спуснало на педя над хоризонта и озаряваше скупчилите се над него облаци. Бяха се превили на две и едва си поемаха дъх. При последния стръмен преход почти през цялото време им се налагаше да пълзят на четири крака и Саймън се питаше какво ли си мисли Куантака, като гледа как двуногите й спътници се превръщат в подобни на нея четириноги същества. Щом изкачиха възвишението и най-после се изправиха на два крака върху затревеното било на Свертклиф, тънък слънчев лъч прониза облаците и обля заобления връх с бледо зарево.
На стотина лакътя от мястото, където се опитваха да възстановят дишането си, пред тях лежаха надгробните могили на кралете на Хейхолт. Всички, с изключение на една-единствена, бяха обрасли с трева, до такава степен заоблени от времето, че се бяха превърнали в част от хълма: онази, която със сигурност беше на Джон, все още представляваше само купчина голи камъни. На запад се извисяваше неясният масив на Хейхолт — тънкият като игла връх на Кулата на Зеления ангел блестеше по-ярко от всичко.
Бинабик вдигна очи към мъжделивото слънце.
— Стигнахме по-късно, отколкото се надявах. Няма да успеем да се върнем, преди да се е стъмнило. — Той помръдна рамене. — Но нищо не може да се направи. Конете имат какво да пасат до сутринта.
— Ами ако се появят… — Саймън погледна смутен Куантака, за малко не бе казал „вълци“ — диви животни? Сигурен ли си, че всичко ще е наред?
— Конете могат да се защитават отлично. А и почти не съм виждал каквито и да било животни по тези места. — Бинабик потупа Саймън по ръката. — А и нищо не можем да направим, освен да рискуваме да си строшим вратовете или най-малкото някой от нас да си изкълчи ръка или крак.
Саймън пое дъх и закрачи към могилите.
— Тогава да вървим.
Седемте надгробни могили бяха разположени в непълна окръжност. Беше оставено място за други да запълнят кръга. Саймън усети как изтръпва от суеверен страх при тази мисъл. Кой щеше да легне тук един ден? Елиас? Джосуа? Или никой? Вероятно ходът на предстоящите събития щеше да се развие така, че нищо от случвалото се досега нямаше да се случи отново.
Стигнаха до центъра на недовършения кръг и спряха. Вятърът рошеше и накланяше тревите. Върхът беше безмълвен. Саймън се приближи до първата могила, която се беше слегнала върху всепоглъщащата земя на височина почти човешки ръст, но беше няколко пъти по-дълга и почти толкова широка. В съзнанието на Саймън изникна един стих, един стих и един спомен за черни статуи в мрачна, стихнала тронна зала.
— Фитил Първи, Кървавия крал На алените криле на войната от север долетял.
След като изрече първия стих, му се стори, че ще е „на кутсуз“ да спре дотук. Приближи се до втората могила, стара и порутена като първата. Сред тревата като зъби проблясваха няколко камъка.
— Хйелдин — синът му, страшният Луд крал, към смъртта от призрачната кула полетял.
Третата се намираше близо до втората, сякаш заровеният в нея продължаваше да търси закрила от предшествениците си.
— После Икфердиг, Изгорелия крал, сред огнени талази в нощ черна изгорял.
Спря. Имаше празно място между първите три могили и следващите три, а следващият куплет се опитваше да изникне в паметта му. След малко си го припомни.
— Трима северни крале — мъртъвци студени — и Северът не царува в Хейхолт извисени.
Приближи се до втората тройка могили. Песента изникваше постепенно в съзнанието му и не му се налагаше да се напъва да си спомни думите. Мириамел и Бинабик стояха на едно място и го наблюдаваха и слушаха безмълвни.
Крал Сулис Чаплата, Отстъпника наречен, избягал от Набан, дошъл и бил посечен.
И кралят най-свещен на Хернистир, Тетаин Стари, той влезе в крепостта и там смъртта го свари.
И начетеният Ейлстан, Рибарския крал, той дракона събудил и в Хейхолт той умрял.