Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Това, че Варелан е мой брат, не означава, че ще търпя глупостите му — изръмжа херцог Бенигарис на коленичилия пред него рицар и плесна с длан страничната облегалка на трона. — Кажи му да издържи, докато пристигна с рибарчетата. Ако не, ще закача главата му над портата на Санселан!

— Моля ви, милорд — смотолеви оръжейникът, който се въртеше от едната му страна, — моля ви, не удряйте така. Опитвам се да взема мярка.

— Да, запази спокойствие наистина — обади се майка му. Беше се настанила върху същия нисък, но богато украсен стол, който използваше, когато съпругът й все още управляваше Набан. — Ако не беше станал такова прасе, старата ти броня все още щеше да ти върши работа.

Бенигарис я изгледа вторачено и помръдна гневно мустаци.

— Благодаря, майко.

— И не бъди така жесток с Варелан. Той е още почти дете.

— Той е един туткав малоумен лигльо и именно ти го разглези. Кой всъщност ме убеждаваше да го оставя да преведе войските през Онестринския проход?

Вдовстващата херцогиня Несаланта махна грациозно с ръка в знак на пренебрежение.

— Всеки би могъл да удържи прохода срещу разпасана сбирщина като тази на Джосуа. Дори аз. А изпитанието ще му е от полза.

Херцогът освободи ръката си от хватката на оръжейника и тресна още веднъж облегалката на трона.

— В името на Дървото, майко! Та той е отстъпил цели две левги за по-малко от две седмици, независимо че разполага с няколко хиляди пехотинци и петстотин рицари. Отстъпва с такава скорост, че докато дойде моментът да изляза през централната порта, веднага ще се блъсна в него.

— Ксанасавин казва, че няма нужда да се притесняваме — отвърна развеселена тя. — Внимателно е огледал небето. Моля те, Бенигарис, успокой се. Бъди мъж.

Погледът на херцога беше вледеняващ. Челюстта му помръдна няколко пъти, преди да заговори.

— Някой много близък ден, майко, ще злоупотребиш с търпението ми извънредно много.

— И какво ще направиш — ще ме хвърлиш в някоя килия? Ще ми отрежеш главата? — Тя го изгледа яростно. — Нуждаеш се от мен. Да не говорим за уважението, което дължиш на тази, която те е родила.

Бенигарис се навъси, пое дълбоко въздух и отново насочи вниманието си към рицаря, който беше донесъл посланието на младия Варелан.

— Какво чакаш още? — попита той. — Чу каквото имах да казвам. Сега върви и му го предай.

Рицарят се изправи, изтанцува някакъв прекалено завъртян поклон, обърна се и напусна тронната зала. Облечените в пъстроцветни рокли дами, които бъбреха тихичко до вратата, го огледаха, след което се скупчиха и закоментираха нещо, което ги накара да прихнат невъздържано.

Бенигарис отново издърпа китката си от хватката на оръжейника, този път за да сграбчи чаша вино от ръката на един от пажовете.

Изпи я на един дъх и избърса устата си.

— Армията на Джосуа е по-голяма, отколкото си мислехме. Казват, че братът на Върховния крал е намерил могъщ рицар, който се бие начело на войските му. Твърдят, че бил Камарис. Серидан от Метеса е убеден в това или най-малкото се е съюзил с тях. — Той направи кисела физиономия. — Предателско псе.