Безбожникът [bg]

— По-голямата част е изгоряла — прошепна той. — Трябва да е било дъбово.

Той махна с ръка, за да разнесе пепелта пред лицето си и си припомни сцената в градината. Александър е яхнал Буцефал. Апелес обикаля около него. Царят слиза от коня. Конярите отвеждат животното. Теламон беше забелязал отпечатъците от копитата на любимия кон на Александър — по големина и форма те много приличаха на раните върху убитите в храма на Херакъл.

— Не е бил кон — промърмори лекарят. — Нито пък едноок кентавър.

Той занесе намерените останки в ковчежето и продължи. Най-накрая свършиха. Касандра ругаеше и тръскаше глава като куче. Отвориха нов мях, свалиха парчетата плат, измиха лицата и ръцете си и изплакнаха уста. Теламон показа на Касандра как да гълта водата и да я изкарва през носа.

— По-късно ще отидем да поплуваме — добави той.

— Голи ли? — пошегува се Касандра. — Заедно? О, господарю, какво ще кажат хората?

— Че сме много мръсни. Сега да видим какво намерихме.

Теламон изсипа съдържанието на ковчежето върху каменната настилка. Касандра също беше намерила парчета кожа, втвърдени и почернели от огъня.

— На какво си играете?

Теламон се обърна. Облечен в туника, ловни ботуши до коленете, с камшик в едната ръка и ябълка в другата, Александър пресече двора.

— Вечно предпазлив — промърмори лекарят. — Знаех, че ще дойде. Намислил е нещо. Касандра, дръж се учтиво.

Царят спря пред килима от пепел и погледна към лекаря.

— И двамата приличате на сенки от Хадес. Калистен ми каза, че сте тук. Какво правиш, Теламоне?

Той доближи, отхапа от ябълката, но изплю парчето, а после захвърли и нахапания плод.

— Проклятие, всичко има вкус на пепел! — той намигна на Касандра. — Огненокосата с голяма уста и неуморен език — той се приведе, хвана кичур от косата й и го потри между пръстите си. — Косата на майка ми е червеникава. Казват, че имала келтска кръв. Невинаги се е наричала Олимпиада, истинското й име било Миртала. Сменила го след една от големите победи на Филип. — Добре ли си, Касандра?

— Щом съм в твое присъствие, господарю, разбира се! — поклони се жената.

Александър отстъпи и леко наведе глава на една страна, сякаш се опитваше да реши дали Касандра е искрена или му се подиграва.

— Птолемей те харесва.

— Не, господарю, Птолемей би искал да ме поязди, така ми каза.

Александър се разсмя. Приближи до Теламон, целуна го по бузите и изтри пепелта с опакото на ръката си. Различният цвят на очите му ясно личеше. После зацъка с език.