Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— И е измил винените чаши, нали? — попита Касандра.
— Да, измил ги е и ги е напълнил отново с чисто вино, за да изчезне всяка следа, че в тях е имало приспивателно. Но Сократ направил една фатална грешка — доверил се на човек вън от храма — Теламон вдигна ръка. — Не, не ме питайте кой е той. Още не! Този човек е внесъл виното, маслото, напоения с отрова нокът, подковата, пръчката и приспивателното. Сократ не е разбрал, че онзи нокът е напоен със смъртоносна отрова. Самият той бил обречен. Истинският убиец нямал никакво намерение да го остави жив. Отровата е била растителна или змийска. Да — Теламон потърка очи, — това беше явно, но кой би допуснал, че Сократ се е отровил сам? Смъртта му само задълбочи загадката. Засили впечатлението, че нещо свръхестествено се е случило в храма — лекарят замълча за миг. — Отровата не е подействала веднага. Започнали са ужасни болки, като от изгаряне. Сократ се е завлякъл до вратата, но било твърде късно — паднал и умрял.
— Биха ли му повярвали хората? — попита Касандра.
— Аз бих му повярвал — заяви Александър. — Не бихме могли да открием приспивателното.
— В тези ужасни убийства — обясни Теламон — има голямо противоречие. Сметнах това за идеалното престъпление, което не би могло да бъде разкрито. Но противоречието е резултат от факта, че Сократ не е успял да довърши онова, което е възнамерявал. Ако не е бил предаден от съучастника си навън, той щеше да се оправдае логично и убедително — той потри ръце. — Помните ли, че задната врата на храма беше залостена отвътре. Ако е имал време, Сократ е щял да дръпне резетата, които собственоръчно е бил смазал. Щял е да твърди, че вратата изглеждала сигурна, но убиецът или убийците просто са я разбили и са влезли вътре. Или че една от жертвите ги е пуснала вътре, но е била убита, за да мълчи. Както и да е, Сократ щеше да излезе навън, да крещи, да вдигне тревога. Всеки би му повярвал. Отървал се е от всички оръжия. Само боговете знаят какво щеше да каже Сократ, но защо един верен и невъоръжен слуга да бъде заподозрян? Щял е да обвини демократите…
— Или — прекъсна го Александър и плесна с ръце — щеше да обвини македонците; че ние сме нахлули и сме ги избили, макар вътре да е имало наш войник.
— Възможно е — съгласи се Теламон.
— Но това е опасно — заяви Касандра.
— О, да. Сократ е рискувал, но подозирам, че очакваната награда го е накарала да забрави страха си — Теламон се усмихна. — Помнете, никога няма да разберем как е възнамерявал да се оправдае Сократ, но сигурен съм, че щеше да бъде убедително.
— Ами вазата? — попита Александър.
— В нея може и да има нещо, но се съмнявам. Тя е без значение — истинският убиец трябва да е бил много доволен от резултата. Македонски войник е убит заедно с видни ефесци — следователно, обещанията на Александър не струват нищо, неговата непобедимост е съмнителна, сякаш боговете са решили да се намесят срещу него — Теламон се усмихна. — Включително предшественикът ти Херакъл. С един удар кентавърът поставя под съмнение кой е истинският владетел на Ефес.
— Но защо? — царят се изправи. — Защо Сократ? Защо се е обърнал срещу господаря си? Да убива хора от собствената си партия? Каква полза има от това?
— Много голяма.
Теламон се изправи. Отиде до малкия басейн и потопи пръсти в студената вода, отблъсквайки плаващите лотосови цветове. Сега слънцето беше приятно. Той се вгледа в статуята на фонтана — сатир, който носеше кана на рамото си.
— Аристандър подозира Дион — Александър приближи и седна на ръба на фонтана. — Открил е любовни писма, разменяни между правника и куртизанката, както и подробни рисунки на храма на Херакъл.
— Всеки може да ги е нарисувал — отвърна Теламон. — А любовните писма не доказват, че Дион е бил Кентавърът.
— Има още нещо — настоя Александър. — Дион е бил видян в дома на куртизанката по времето, когато е била убита и къщата й запалена. Рабин е оставил знак на стената на тъмницата — гръцката буква „Д“. Трябва да е бил Дион — царят отскубна снопче трева. — Сигурно се е уплашил, че ще го заловим и се е самоубил.
— Дали? — попита Теламон. — Чудя се — лекарят откъсна един лотос и го помириса. — Питаш ме каква полза би имал Сократ — Теламон гледаше врабчето, кацнало на ръката на статуята. — Сократ е бил като всички хора, имал е слабости. Знаем, че са му дали голям подкуп — имал е много злато и сребро. По-важното е, че Сократ е бил влюбен. Нещо повече, обсебен от Арела. Базилея ми каза как Демад преследвал куртизанката, опитвайки да се сдобие с благоволението й. За тази цел той пращал по слугата си подаръци — скъпоценни камъни, благоухания, кесии злато и сребро, всички неща, които Арела обичала. Но тя го отхвърлила.