Безбожникът [bg]

— Или — прекъсна го Александър и плесна с ръце — щеше да обвини македонците; че ние сме нахлули и сме ги избили, макар вътре да е имало наш войник.

— Възможно е — съгласи се Теламон.

— Но това е опасно — заяви Касандра.

— О, да. Сократ е рискувал, но подозирам, че очакваната награда го е накарала да забрави страха си — Теламон се усмихна. — Помнете, никога няма да разберем как е възнамерявал да се оправдае Сократ, но сигурен съм, че щеше да бъде убедително.

— Ами вазата? — попита Александър.

— В нея може и да има нещо, но се съмнявам. Тя е без значение — истинският убиец трябва да е бил много доволен от резултата. Македонски войник е убит заедно с видни ефесци — следователно, обещанията на Александър не струват нищо, неговата непобедимост е съмнителна, сякаш боговете са решили да се намесят срещу него — Теламон се усмихна. — Включително предшественикът ти Херакъл. С един удар кентавърът поставя под съмнение кой е истинският владетел на Ефес.

— Но защо? — царят се изправи. — Защо Сократ? Защо се е обърнал срещу господаря си? Да убива хора от собствената си партия? Каква полза има от това?

— Много голяма.

Теламон се изправи. Отиде до малкия басейн и потопи пръсти в студената вода, отблъсквайки плаващите лотосови цветове. Сега слънцето беше приятно. Той се вгледа в статуята на фонтана — сатир, който носеше кана на рамото си.

— Аристандър подозира Дион — Александър приближи и седна на ръба на фонтана. — Открил е любовни писма, разменяни между правника и куртизанката, както и подробни рисунки на храма на Херакъл.

— Всеки може да ги е нарисувал — отвърна Теламон. — А любовните писма не доказват, че Дион е бил Кентавърът.

— Има още нещо — настоя Александър. — Дион е бил видян в дома на куртизанката по времето, когато е била убита и къщата й запалена. Рабин е оставил знак на стената на тъмницата — гръцката буква „Д“. Трябва да е бил Дион — царят отскубна снопче трева. — Сигурно се е уплашил, че ще го заловим и се е самоубил.

— Дали? — попита Теламон. — Чудя се — лекарят откъсна един лотос и го помириса. — Питаш ме каква полза би имал Сократ — Теламон гледаше врабчето, кацнало на ръката на статуята. — Сократ е бил като всички хора, имал е слабости. Знаем, че са му дали голям подкуп — имал е много злато и сребро. По-важното е, че Сократ е бил влюбен. Нещо повече, обсебен от Арела. Базилея ми каза как Демад преследвал куртизанката, опитвайки да се сдобие с благоволението й. За тази цел той пращал по слугата си подаръци — скъпоценни камъни, благоухания, кесии злато и сребро, всички неща, които Арела обичала. Но тя го отхвърлила.