Безбожникът [bg]

— Как е станало? — попита Агис.

Пелей остана на мястото си, вперил мрачен поглед в лекаря, сякаш го смяташе отговорен за внезапната смърт на съмишленика си.

— Ти познаваше жертвата по-добре от мен — отвърна му Теламон. — Би ли посегнал Дион на живота си?

— На чуждия — да, но не и на своя — заяви Агис. — Дион обичаше властта, интригите и заговорите в града. Най-щастлив беше, когато заговорничеше.

— Казал ли ти е нещо, от което да личи, че е заплашван или изнудван?

— Беше по-необщителен — обади се Пелей. — Мълчалив, сдържан в маниерите и поведението си. Мислех, че е смутен от смъртта на Хезиод — той снижи глас. — Или скърби за Арела.

— Царят изпрати да ни съобщят новините — призна Агис.

— Кога видя за последно Дион? — попита Теламон.

Агис изду бузи.

— Вчера сутрин след пиршеството.

— А вечерта? — настоя лекарят.

— Бях си у дома с дъщеря си Рода. Слугите ми ще потвърдят, че работих до късно и, преди да попиташ Пелей — ухили се Агис, — ще ти кажа, че той беше в компанията на своите хубавеляци — той леко се обърна. — Не е ли така, Пелей?

— Предпочитанията ми са си моя работа — отвърна спътникът му. — Дион беше от нашата партия. Смятах го за приятел. Бих искал да му отдам почитта си.

Теламон ги освободи, прекоси двора и разгледа капаците, които лежаха на земята. Всеки се състоеше от две тежки дървени дъски и скоба, която придържаше хоризонталното резе. И двете резета си бяха все още на мястото. После Теламон огледа пантите — бяха от дебела необработена кожа, прикрепени с бронзови гвоздеи.

— Здрави ли бяха, преди да ги разбиете?

— Да — потвърди икономът. — Свалихме двата капака, оставихме ги тук и влязохме в работната стая на господаря.

Теламон огледа и рамките на прозорците. Бяха здрави, макар дървото да се беше разцепило там, откъдето бяха изтръгнати бронзовите гвоздеи.

— Какво подозираш? — попита Касандра.

— Нищо.

Теламон отиде в билковата градина, приклекна и помириса ароматните растения.

— Никой не е можел да влезе през вратата — заяви Касандра. — Слугите казват, че капаците са били здрави, затворени и залостени.

— Защо е слязла господарката Нектара долу? — извика Теламон на иконома.

— И тя не е сигурна. Сторило й се, че чува шум като от хлопване на врата или… — мъжът сви рамене — промъкващо се животно. Може ли вече да махнем трупа, господарю? Денят ще бъде горещ, трябва да го измием.

Теламон даде разрешение, изправи се и се върна отново в двора. Агис и Пелей бяха изчезнали. Аристандър беше там, стиснал купчина ръкописи. Той забърза към лекаря с блеснали от вълнение очи.

— Открих нещо — прошепна Пазителят на царските тайни. — Нещо много интересно!